Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Това със сигурност доказва моята теза — Мериет разтри страните си; очите й блестяха от вълнение. — Ако Ипуе не е отишъл от Тива в Мемфис, защо е излъгал? Стоял е в града, за да се убеди, че жена му наистина е мъртва.
Амеротке не можеше да й отговори. Те излязоха и той продължи да претърсва внимателно стаята, но не намери нищо друго и реши да повика Надиф в централната зала, когато Мабен се втурна в стаята.
— Господарю Амеротке! — задъхано каза той. — Пратеник от Тива, от господаря Ени. Трябва да дойдете. Една от храмовите девойки, Хутепа, хесетката, бившата приятелка на Рекхет, е била намерена отровена.
— Кога? — попита Амеротке.
— Късно тази сутрин — отвърна Мабен. — Трябвало е да участва в ритуал в храма, но така и не се появила. Едва по-късно, когато слугинята отишла да провери защо, я намерили просната на пода в спалнята й. Господарю Амеротке, била е отровена. Самият Минакт донесе новината.
Амеротке се срещна с главния писар навън в градината под сянката на едно терпентиново дърво. Минакт изглеждаше много възбуден.
— Господарю Амеротке, чухте ли новината? Хутепа е мъртва.
— Тя беше приятелка на Рекхет, нали? — попита Амеротке.
Минакт изкриви лице в гримаса.
— Съгласно някои сведения късно снощи до стаята й е бил забелязан мъж, но заради множеството посетители в храма никой не му е обърнал внимание.
— Близки приятели ли бяха? — попита Амеротке.
Минакт сви рамене.
— Но защо точно той да я е отровил? — настоя Амеротке.
— Може би я е посетил, за да я помоли за помощ — предположи Минакт. — Може би тя му е отказала, затова е трябвало да умре? — Той кимна към къщата. — Господарю, моите извинения, май си имате достатъчно проблеми?
Амеротке се усмихна мрачно.
— Такъв е животът, нали, главни писарю? Едно зло никога не идва само.
Съдията помоли Минакт да изчака, върна се бързо в къщата и съобщи новината на Надиф и Шуфой. Те се сбогуваха с Мабен и Мериет, после си тръгнаха от Дома на златната лоза, поемайки пътя покрай Нил, който трябваше да ги отведе обратно в града през Лъвската врата. Амеротке вървеше забързано. Шуфой не спираше да бъбри и клюкарства, изгаряйки от нетърпение да разпита Минакт какво се е случило и какво предстои да се случи. Надиф си мълчеше и не даваше израз на мнението си, докато Минакт, щастлив, че е намерил сродна душа, отвръщаше на Шуфой с колкото е възможно повече клюки, сякаш бяха стари приятели.
Четвърта глава
Себа: да действаш като враг
Затворникът, който беше избягал от Оазиса на горчивия хляб, излезе изпод китката палмови дървета. Той вдигна вързоп пръчки на раменете си, после сниши глава, внимавайки да не го забележат, и изчака Амеротке и придружителите му да отминат, преди да се смеси с тълпата, стичаща се по оживената улица. Отдясно се издигаха къщи и палати на богаташи и управници; отляво се простираха плодородните наноси и тинестите мочури на Нил с папирусовите си гъсталаци, тръстика и дървета, огласяни от жуженето на безбройните насекоми и от постоянното бъбрене на птици и маймуни. От време на време над всичко като ехтеж на гръмотевица отекваха ревът и грохотът от шумното движение на някой хипопотам, а крокодилите, все още сънени и мързеливи, бездействаха и се изтягаха в тинята, топлейки се на съживяващото слънце. Бившият затворник внимателно наблюдаваше своя обект, докато групата си проправяше път през тълпата. Амеротке вървеше напред, размахвайки бастунчето си, Надиф изоставаше малко след него, сякаш двамата се бяха карали наскоро. Минакт и джуджето Шуфой ги следваха, бъбрейки непрестанно, без да спират дори да си поемат дъх или пък да изслушат какво казва другият. Избягалият затворник се усмихна мрачно. Минакт не се бе променил, беше си все такъв бъбривец, както винаги! Той се зачуди дали би могъл да му се обади: писарят имаше добро сърце и беше известен с човечността си, за разлика от другите му високомерни бивши колеги, но не, все още не. Той просто щеше да следва Амеротке и да види кой път ще поеме.
Избягалият затворник намести по-удобно вързопа на раменете си и опипа ханаанския си кинжал, затъкнат във връвта, която му служеше за колан. Той държеше зорко под око тези, които подминаваше. Носеше нож и, благодарение на Хутепа, нещо много по-смъртоносно. Твърдо бе решен да не се остави да го заловят жив. За щастие денят се очертаваше благоприятен, слава на Хатор, Господарката на чинарите. Пазарите, разположени покрай голямата улица и на прашния площад, бяха много оживени. Всичко живо се стичаше в Тива. Група наемници Шердана43, въоръжени с мечове и криваци, се перчеха със своите странни шлемове. Бяха с груби къси туники и калъфи на пенисите44, а краката и глезените им бяха защитени от тежки сандали. Подир тях вървеше отряд от полицията Меджай със специфичните за тях накъдрени прически; с бижута, обозначаващи службата им, проблясващи на десните им ръце; с развяващи се кожени полички, украсени с капси, и с ремъци, пристегнати през гърдите. Всеки от тях носеше кривак, който бяха готови да използват веднага при първия знак за тревога. Каруци, пълни с продукти, се влачеха едва-едва, воловете напъваха жили в хомотите си, въздухът над тях гъмжеше от черни орди бръмчащи мухи, които изчезваха при плясъка на камшика, за да се струпат веднага отново по някакъв мистериозен начин. Носилки и колесници на богати люде отчаяно се опитваха да си проправят път, но срещаха само груби ругатни и отявлени предизвикателства.
43
Една от най-войнствените групи на морските народи, за които са открити сведения в древноегипетските писмени паметници от второто хилядолетие пр.Хр., според които те ходели много тежковъоръжени. — Б.пр.
44
Често това е било единственото мъжко облекло в Древен Египет. — Б.пр.