Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— И вас чух да казвате много неща. Не вникнах във всички, но с ваше позволение, сър, някои от тях ми се видяха доста глупави. Моля за извинение.
— Убеден съм, че не го казвате с намерение ла обидите съда.
— Ами… да речем въпросът дали Глупи е движим имот, или не е. Или пък достатъчно ли е умен, за да има право да се изкаже. Глупи е доста умен, струва ми се, че само аз знам колко умен е всъщност. Но не сме се занимавали специално с образованието му и не сме го водили никъде. Това обаче няма нищо общо с факта на кого принадлежи. Глупи е мой. Както и аз съм… негов, защото израснахме заедно. Зная, че съм отговорен за щетите от миналия понеделник… Бети, замълчи! Сега не мога да платя, но ще ги платя в бъдеще. Аз…
— Един момент, млади човече. Съдът няма да разреши да поемете отговорността за обезщетяването, без да имате юридически съветник. Ако имате такова намерение, съдът ще ви определи съветник.
— Нали казахте, че мога да изкажа мнението си?
— Продължавайте. Моля да се отбележи за протокола, че изявленията на ответника не го обвързват пред съда.
— Как така? Обвързват ме, защото имам намерение да се издължа. Много скоро ще встъпя в правата си да използувам сумата, определена за образованието ми, а тя горе-долу ще покрие исковете. Сигурно бих могъл също…
— Джон Томас! — рязко го прекъсна майка му. — Нищо подобно няма да правиш!
— Мамо, най-добре е ти да не се бъркаш. Тъкмо се канех да кажа…
— Нищо няма да казваш. Ваша милост, той е…
— Тишина! — Гринбърг не я остави да довърши. — Думите му не го обвързват. Оставете момчето да говори.
— Благодаря ви, сър. И бездруго скоро ще свърша. Имам обаче да кажа нещо и на вас, сър. Глупи е притеснителен. Аз се оправям с него, понеже ми има доверие, но ако си въобразявате, че ще разреша на куп непознати да го бодат и мушкат, да му задават тъпи въпроси и да правят тестове с лабиринти и тям подобни, по-добре се откажете, защото няма да го позволя! В момента Глупи е неразположен. Напоследък е изпитал повече вълнения, отколкото може да понесе. Горкото…
Глупи чака Джон Томас по-дълго, отколкото му се искаше, понеже не знаеше със сигурност къде е отишъл. Видя го, като изчезна в тълпата, но не беше сигурен дали Джони влезе в близката голяма къща, или не. Първия път, когато Глупи се събуди, той се помъчи отново да заспи, но наоколо се въртяха зяпачи, които непрекъснато го събуждаха, понеже наблюдателната му система не можеше да направи вярна преценка. Не че Глупи формулираше нещата така — той просто периодично се събуждаше, когато усетеше сигнал за опасност.
Накрая реши, че е крайно време да открие Джон Томас и да си отидат у дома. Образно казано, той скъса заповедта на Бети — в крайна сметка Бети не беше Джони.
Затова Глупи наостри слуха си и се опита да открие къде се намира Джони. Доста дълго се ослушва, на няколко пъти чу гласа на Бети, но Бети не го интересуваше. Продължи да се вслушва.
Ето това вече беше Джони! Глупи изолира възприемането на всичко друго и се съсредоточи. Да, Джони наистина беше в голямата къща. Ха! Гласът на Джони звучеше точно както когато момчето спореше с майка си. Глупи разшири още малко слуховия си обхват и се помъчи да разбере какво става.
Говореха за неща, от които не схвана нищо. Едно обаче беше ясно: някой се караше с Джони. Дали не беше майка му? Да, Глупи чу, че тя се обади, но госпожа Стюарт имаше право да се кара на Джони, така както Джони имаше право да се кара на Глупи, обаче това всъщност не беше от значение. Що се отнася до другия човек, когото Глупи чу… Не, бяха дори няколко души… Никой от тях нямаше такова право!
Глупи реши, че е време да действува. Надигна се тежко и се изправи.
Заключителните думи на Джони свършиха до „Горкото…“ Отвън се чуха писъци, викове и всички в съдебната зала се обърнаха. Олелията бързо приближаваше и господин Гринбърг тъкмо се канеше да изпрати пристава, за да провери какво се е случило, когато стана ясно, че вече няма нужда. Вратата на залата се изду, после се откъсна от пантите. Предната част от туловището на Глупи се подаде, като събори част от стената. На врата му като нашийник беше нахлузена касата на вратата. Глупи отвори уста и се чу пискливият му глас:
— Джони!
— Глупи! — извика приятелят му. — Не мърдай. Стои там, където си. Не прави нито крачка!
От всички лица в залата само на лицето на специалния пълномощник Гринбърг беше изписано твърде интересно изражение, говорещо за смесени чувства.
ГЛАВА V
ВЪПРОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА
Уважаемият господин Кайку, заместник-секретар на Космическите въпроси, дръпна едно от чекмеджетата на бюрото си и разгледа своята колекция от хапчета. Вече нямаше никакво съмнение — язвата на стомаха му отново се обаждаше. Избра едно хапче и равнодушно се върна към задачите си.