Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
В двора отдолу се готвят да пуснат бика: неговият водач откачва въжето от халката на носа му, отскача, за да не се изпречи на пътя му, прескача дъсчените прегради и мъжете, седнали на дървените пейки, се изправят на крака и започват да крещят залози. Бикът е огромно животно с яки плещи и дебела, грозна глава. Той се обръща насам и натам, забелязвайки кучетата първо с едното от малките си очи, а после с другото. Кучетата изобщо не изгарят от нетърпение да изтичат вътре първи: страхуват се от него в неговата мощ и сила.
Чувствам се леко напрегната. Не съм гледала борба между кучета и бикове от последния път, когато бях в двора: бях забравила колко първобитно възбуждащо е да виждаш джавкащите кучета и големия звяр, който те ще омаломощят и смъкнат на земята. Рядка гледка е да видиш бик като този, с муцуна, осеяна с белези от предишни битки, с леко притъпени рога. Кучетата се дърпат назад и лаят — остри, настойчиви излайвания, зад които се усеща възбуждащата нотка на страха. Той се обръща от едно към друго, заплашвайки ги, като замахва към тях с рога, а те се отдръпват в кръг около него.
Едно се втурва и изведнъж бикът се извърта: не бихте си помислили, че такова огромно животно може да се движи толкова бързо; главата му заорава ниско и кучето надава скимтене, подобно на човешки писък, когато рогата нанасят удар в тялото му: костите му със сигурност са счупени. Повалено е и не може да се измъкне с пълзене, скимти като бебе: бикът се е изправил над него, с наведена глава, и забива странично големия си рог в пищящото куче.
Откривам, че крещя с глас, макар да не мога да кажа дали в подкрепа на кучето, или на бика. По валчестите камъни на настилката има кръв, но връхлитайки към кучето, бикът се изложи на нападението на останалите кучета. Друго животно се стрелва в кръга и го захапва за ухото. Той се обръща, но още едно куче веднага го стисва за гърлото и увисва там за миг, с оголени и проблясващи в светлината на фенерите бели зъби, докато бикът изревава за първи път и от мощния звук всички момичета изпищяват, сред тях и аз, и сега всички се струпват на прозорците да видят как бикът бясно мята глава, а кучетата отстъпват назад и едно от тях надава яростен вой.
Откривам, че треперя, насърчавайки с викове кучетата да продължат. Още! Искам да видя още, искам да видя всичко, а застаналата до мен лейди Ана се смее, тя също е възбудена: тя сочи към кървящото ухо на бика, а аз кимам и казвам: „Той толкова ще се разгневи! Със сигурност ще ги убие!“ А после внезапно един набит и едър мъж, когото не познавам, непознат, миришещ на пот, вино и коне, се вмъква грубо сред нас, в прозоречната ниша, където сме застанали, провира се покрай мен и казва на лейди Ана: „Нося ви поздрави от краля на Англия“, и я целува право по устата.
Веднага се обръщам да повикам стражите. Мъжът е дебел, почти петдесетгодишен, достатъчно стар да й бъде баща. Тя веднага го помисля за пиян глупак, успял да се добере някак до покоите й. Поздравила е стотици, хиляди мъже, с усмивка и протегната ръка, а сега този мъж, наметнат с изпъстрена с шарки пелерина и с ниско нахлупена шапка, се приближава до нея, тика лицето си в нейното и притиска лигавата си уста към нейната.
После изведнъж възпирам тревожния си вик: виждам колко е висок, виждам влезлите заедно с него мъже в същите пелерини и веднага го разпознавам: това е кралят. В същия миг, като по някакво чудо, изведнъж той вече не ми се струва стар, дебел и противен. Веднага щом разбирам, че той е кралят, виждам принца, когото винаги съм виждала: онзи, когото наричаха най-красивия принц в християнския свят, онзи, в когото аз самата бях влюбена. Това е Хенри, крал на Англия, един от най-могъщите мъже в целия свят, танцьорът, музикантът, спортистът, изтънченият рицар, любовникът. Това е идолът на английския двор, едър като бика в двора под нас, по-опасен от ранен бик, също толкова готов да се нахвърли върху всеки, дръзнал да го предизвика, и да го убие.
Не правя реверанс, защото той явно се представя за друг. Научих от самата Катерина Арагонска, че човек никога не бива да разкрива маскировката на краля: той обожава да сваля сам маската си и да чака всички да възкликнат, че не са имали представа кой е красивият непознат, че са му се възхищавали заради самия него, без да знаят, че това е бил нашият прекрасен млад крал.