Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Брандън не беше улучен от такава височина, но стрелата от хижата продължаваше да занимава съзнанието на шерифа.
В какво се бе забъркал Марк? Защо някой би искал първо да се опита да убие, а по-късно да отвлече местния ветеринарен лекар? Ако стрелецът е имал намерение да убие Брандън, защо е пощадил Марк Ейкър? И защо е използвал стрелата?
Горе на дървото сигналът се хващаше ясно. Брандън бе успял да стигне до колата и бе намерил сили да се закара до Чалис. Прекратиха връзката, като преди това Томи обеща на Уолт да изпрати възможно най-бързо моторна шейна до Янки Форк Роуд.
Уолт излезе на полето и закрачи успоредно до дирите. Джеф Лонгфедър го бе научил на търпение; на места успяваше да разграничи преплетени в стъпките на стадо лосове следи от снегоходки — мъжът теглеше тежка шейна. Марк? Уолт си го представяше като силен и едър мъж, който със сигурност вече си бе осигурил добра преднина. Освен това боравеше чудесно със снайперска пушка, което караше Уолт да бъде нащрек.
Измина час и половина преди радиото да излае отново. Шерифът на Чалис, заедно с още един полицай чакаха близо до Янки Форк Роуд.
Уолт откри в снега малко пепел от цигара. С филтър или свита на ръка, от нея бяха останали като улика само цилиндрични парченца пепел. Мъжът, теглещ Марк, беше спрял за малко тук и бе направил няколко крачки назад към шейната — може би, за да даде нова доза упойващо или да отправи някакво предупреждение. Уолт продължи по следите и малко след това видя двамата полицаи на моторни шейни.
Ясно се виждаше диря от моторна шейна, влачеща шейна, но не в посока Чалис, както очакваше, а дълбоко навътре в ловния резерват.
Мъжете се представиха. От дрехите на Уолт се вдигаше пара. Двамата го гледаха някак неспокойно; излъчваха лека неприязън, която той не проумяваше.
Бързо щеше да се вкочани от студ на моторната шейна, затова се разсъблече гол до кръста и сложи суха капиленова8 долна риза. Нахлузи отново униформата и закопча догоре якето си, потропвайки непрекъснато, за да се стопли. Усети хладния поглед на шерифа от Чалис, с когото имаха сериозно спречкване преди около година заради един убит вълк. Случката отдавна бе минала и заминала, но може би това обясняваше взаимната им неприязън.
Шерифът на Чалис го увери, че по пътя си насам са се старали да не пресичат пресните следи от моторна шейна.
— Човекът е тръгнал обратно натам, откъдето е дошъл.
— Но какво има там? — поинтересува се Уолт.
— Нищо особено. В продължение на километри — отвърна шерифът.
— Сънбийм или Клейтън, предполагам — обади се колегата му с леко остра нотка в гласа. Лицето му почти не се виждаше иззад ниско нахлупената качулка и скиорските очила. — От тук дотам няма нищо, освен купища шибан сняг.
— И някое и друго нелепо лятно ранчо, построено върху наследствена земя — добави шерифът. — Ще стигнем много по-бързо, ако слезем до града и отидем с кола до Клейтън, отколкото оттук по Янки Форк Роуд.
— Но единственият сигурен начин да разберем накъде е тръгнал, е да следваме дирите на моторната шейна — каза Уолт.
— Безспорно е така — отвърна шерифът. — Казвам само, че не са много маршрутите, по които някой може да излезе на магистрала 75, а Клейтън ми се струва най-вероятният от тях.
— Но не единственият — рече Уолт.
— Мисля, че вече изяснихме този въпрос — рязко отвърна шерифът.
— Може ли да взема едната шейна? — попита Уолт.
— Ще проследя дирята, а вие вземете още хора и тръгнете към Клейтън. Няма да е зле, ако се сложи пътна блокада на магистралата при отбивката за Мей.
— Радиостанциите не действат навътре. Може би има покритие около километър-два. Не повече.
Уолт потупа раницата си.
— Сателитен телефон — не му остана длъжен той. Полицейското управление в Чалис не беше много напред в модерните технологии. — Моят човек знае номера.
8
Термоизолираща материя. — Б.пр.