Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си, че искаш да тръгнеш по Янки Форк Роуд? — попита полицаят с качулката за последен път. — Нататък няма нищо в продължение на петдесет километра, шерифе.
Уолт побесня от яд. Дразнеше се, когато някой поставяше под въпрос решенията му. През последните шест месеца му се случваше доста често. Всички очакваха от него да уволни Брандън. Майра очакваше от него да изхвърли дрехите на Гейл от къщата.
Няколко минути по-късно вече беше яхнал моторната шейна и се носеше с шейсет километра в час, следвайки дирята пред себе си. Погледна в тресящото се огледало за обратно виждане и чак тогава проумя странното поведение на двамата полицаи — два реда замръзнала слуз от носа му лъщеше над горната му устна; веждите и миглите му бяха бели от скреж, както и влакънцата по врата и ушите; неестествено алени бузи и малко замръзнала слюнка по брадичката — същински дивак от планината.
Избърса лицето си с ръкавицата. Онзи нямаше как да влачи шейната със същата скорост, което значеше, че Уолт успешно скъсяваше дистанцията помежду им. Но пък караше бързо, често на сляпо, по дирите на снайперист, на когото очевидно не му липсваше смелост да стреля по полицаи.
Започна да намалява скоростта при всеки завой, с надеждата да успокои издайническия вой на моторната шейна.
17.
Панорамната гледка на великолепната природа му подейства вдъхновяващо и в главата му отекна саундтракът от „Звука на музиката“ — без реплики, само нежното, звънливо гласче на Джули Андрюс.
Пое известен риск, като остави долу шейната с ветеринарния лекар и се качи до планинския хребет, издигащ се над голям завой по Янки Форк Роуд. Силните ветрове бяха разчистили снега от напуканата скала, затова се налагаше да стъпва внимателно по заледените участъци под краката си.
Затворникът му — завързан и в безсъзнание — остава далеч зад него. Той се катери нагоре с обиграни движения. Всяка минута е добре планирана. Дори най-малката грешка може да му коства всичко, затова той подхожда към мисията си изключително внимателно.
Обожаваше ръчни гранати. Усещането за свръхестествена мощ, което му даваше предизвикването на лавина, определено си струваше катеренето. От съображения за сигурност носеше със себе си ЧейТака: с това чудо можеше да улучи окото на орел от километър. Но онова, което истински топлеше душата му, бяха двете ръчни гранати.
Няколко пъти спираше, за да поеме с пълни гърди разредения въздух. Поглеждаше надолу, на половин километър отвъд завоя, където го чакаха двете шейни. Никой нямаше да дойде по този път, освен ако не го преследваха, но дори и да се появеше някой, дълбоко заспалият ветеринарен лекар бе добре опакован в одеяло.
Хората сериозно го бяха подценили. Смятаха го за селяндур и некадърник. Но така позволиха той да подслуша разпита на момичето. Неволно му дадоха възможност да се измъкне от тази каша. Докторът бе свидетелят, за когото отдавна копнееше. Проста двойна игра и после мисията му — посланието му — щеше да е в безопасност.
Седна на един камък за кратка почивка. Трябваше да е спокоен, за да използва гранатите. Запали цигара и се загледа в пейзажа. Планът му беше прост: като предпазна мярка щеше да предизвика лавина, която да затрупа разклонението на Янки Форк Роуд и да го направи непроходимо. Гигантската стена от лед и камъни, както и стръмният наклон от дясната й страна щяха да блокират пътя на моторните шейни. Щеше да е невъзможно да се мине оттам по друг начин, освен пеша.
Усети бучене в ушите. Извади ръчната граната от раницата си, издърпа предпазителя и я хвърли надалеч. Секунди по-късно чу глухия гърмеж. Видя как централната част на хълма потрепери и хлътна, а еднородната бяла маса се пропука. По снежната повърхност се появиха вълнички, като бръчки по състарено лице.
После дойдоха звуците: дълбоко стенание на пробуждащ се от сън огромен звяр, с туптящ от притаения гняв пулс, и пискливото жужене на досадно насекомо.
Пукнатината в снега стана по-широка.
Тогава мъжът забеляза на пътя нещо, което му заприлича на пъргава черна буболечка — жуженето на насекомото намери своето обяснение — моторна шейна.
Движеше се по Янки Форк Роуд и идваше от Чалис. Само една. Което изключваше вероятността да са ченгетата. Те винаги се движеха поне по двама. Не, това беше някой нещастник, излязъл да се разходи сред природата, но избрал грешния ден и грешния маршрут.