Смъртоносна гледка

— Това сарказъм ли беше или цинизъм?

— Бивши военни. Всички до един.

— Това нещо необичайно ли е?

— Да, в интерес на истината. По-типично е да са бивши ченгета. Бивши полицаи от големия град — Ню Йорк, Чикаго, Маями. Хората като него си наемат такава охрана. Имат си репутация, запазват добри служебни контакти. Качествената охрана трябва да има достъп до полицейските управления. Наемането на бивши военни кадри ти дава мускули, но не и мозък, що се отнася до връзките.

— Подценяваш Пентагона.

— Познанството ти с някого от Пентагона не ти казва на кого от нюйоркската полиция можеш да се довериш, за да осигуриш безопасно преминаване на твоя човек през града.

— Не е лош значи? Имам предвид Роджър. Носи ли му се слава?

— На женкар? На пияница? На комарджия? Не, доколкото ми е известно. Обаче той е от висшия ешелон на влиятелните богаташи, а отдавна съм разбрал, че те всички обичат да газят в тези води, независимо дали им се носи подобна слава или не.

— Това беше малко грубо, не мислиш ли?

— Ела да видиш нещо — каза Уолт.

Фиона прекоси стаята и погледна отблизо онова, което й сочеше. Четири кабарчета ограждаха празно пространство на стената. Три други се търкаляха на пода. Очевидно ги бяха пропуснали при първоначалния оглед, но и двамата премълчаха този факт.

Фиона приготви фотоапарата си и смени някои настройки.

— Нещо е било забодено тук. Може би снимка. Или календар. Или пък… — Той се протегна и внимателно размести едно червено кабарче. Отдолу се подаде малко триъгълно парченце хартия — бяла, със светлозелена ивица под ъгъл и поредица от цифри.

— Пари? — предположи тя.

— Ако ми се налагаше да гадая, по-скоро карта. Топографска карта.

— А не ти ли се налага да гадаеш? — попита тя.

— Много рядко — отвърна той. — Цифрите върху хартията ще ни помогнат да определим точно.

Хижата бе изградена от дървени трупи, обърнати с гладката част към интериора. Уолт посочи три ясни дупки от кабарчета в центъра между останалите четири, които — според него — представляваха ъгли. Помоли я да направи повечко снимки на този участък, и то така, че да успеят да възстановят точния мащаб на разположението им.

Прибра парченцето хартия в торбичка за улики и остави Фиона да работи.

Трийсетина минути след началото на огледа Уолт тропна няколко пъти с крак върху килимчето в малката баня. Слухът му долови разлика в звученето. Фиона дотърча незабавно, любопитна да разбере какво става. Уолт запретна единия му край; другият беше закован за пода.

Отдолу имаше капак с подвижна дръжка. Шерифът извади беретата си, даде знак на Фиона да отстъпи назад и рязко го отвори. Светна с фенерчето си в отвора и се спусна долу. Откри електрическия ключ и помещението се обля в ярка светлина от компактна флуоресцентна лампа.

Малкото квадратно пространство — два и половина на два и половина метра — беше издълбано под земята и укрепено с по два пласта шперплат на всяка стена, без цимент.