Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Не — отсече Брандън.
— Ще я стегна.
— Не си познал — отряза го Брандън. — Направим ли го, няма връщане назад. Махнем ли я, токсините ще ме убият, не я ли махнем, ще ми отрежат ръката. Остави. Засега ще притискам. Ще сложиш турникет само ако припадна и прецениш, че няма друг избор.
— Друг избор няма.
— Няма да си изгубя ръката, шерифе. Добър опит от твоя страна.
— Томи!
— И дума… да не става… мамка му! Минавал съм по този път, шерифе. Не си давам ръката, освен ако няма как иначе.
Уолт се огледа наоколо, сякаш очакваше някой да му се притече на помощ.
— Трябва да тръгнеш след него — каза Брандън.
— Как пък не.
— Да, трябва. — Брандън не можеше да посочи с ръка, затова кимна с глава към вратата.
Уолт погледна нататък и чак тогава видя пластмасовата стрела, забита в ъгъла между стената и пода.
— Отвлекли са го, шерифе. Веднага след изстрела, който чухме. Минали са… колко… петнайсет-двайсет минути?
Уолт се опитваше да проумее думите на Брандън и онова, което виждаше с очите си.
— Да го улучат със стрела вътре в хижата? Не вярвам.
— Защо пък не? Това очевидно е стрела, а ако не се лъжа, домакинът не си е вкъщи.
— Не мога да те оставя тук, плувнал в кръв.
— Мога да сляза надолу по хълма. По-лесно ще е от изкачването.
— Глупости.
— Дай ми ключовете.
— Няма да стане, Томи. Идвам с теб.
— Ще използваме радиостанциите — каза Брандън. — Няма да спирам да говоря. Ще вървиш след тях, докато не изгубя съзнание. Ако млъкна, няма проблем, върни се и се направи на герой.
— Успокой се малко. Има си устав, Томи. Длъжен съм да евакуирам ранения.
— По устав трябва да последваш заложника. През първите дванайсет часа, шерифе. Сякаш не знаеш.
— Ако някой е взел Марк за заложник, със сигурност се придвижва с моторна шейна. А аз съм пеша, Томи.
— Когато сляза в града, ще изпратя полицай с моторна шейна до Янки Форк Роуд да те търси.
— Всичко си планирал, а?
— Да, сър, така е.
— Марк е ветеринарен лекар. Стрелата може да е негова — каза Уолт.
— Може. — Брандън притисна здраво ръката си. — Ще имам нужда от помощ за снегоходките, а на теб ти трябват чифт ръкавици.
— Първо ще почистим и превържем раната — каза Уолт. — Трябва здраво да я стегнем.
— Тръгвай, по дяволите! — рече Брандън. — Достатъчно закъсняхме.
Уолт му подаде ключовете.
16.
Уолт вървя по отъпкания сняг само първите петдесет метра, после хвърли последен поглед към Брандън и свърна вдясно между високите борове, опасващи югозападната граница на ловния резерват. Първите си стъпки в ориентирането той направил с групата на бойскаутите, но докато другите деца ритали топка след училище, Уолт предпочитал да броди из гората с наведена глава. Един от работниците във фермата на дядо му по майчина линия — индианец от племето чернокраки на име Джеф Лонгфедър — забелязал увлечението на момчето и се заел да му обяснява за естественото развитие на местната флора и фауна; за различните начини, по които съхне калта; за скритите послания на отпечатъците от стъпки. Разказвал му за едрия дивеч, за това как се хранят, как ходят на водопой и как се размножават. Научил го как да имитира вопъл на лос. Как да си построи скривалище. Как да оцелее в гората в продължение на дни, хранейки се с борови ядки и сладки корени, и как да заравя собствените си изпражнения. Тези ценни уроци накарали Уолт да започне да уважава околната среда по начин, който щял да стане модерен цели двайсет години по-късно, но тази негова почит се оказала доста полезна. Джеф Лонгфедър превърнал невинния бойскаут в изпечен следотърсач, който можел да дебне лос или елен в продължение на дни, без да го усетят. Уолт бързо зарязал групата на бойскаутите и започнал да прекарва уикендите и ваканциите в семейната ферма, а Джеф се превърнал за него в нещо като по-голям брат, духовен съветник и наставник.
Шерифът потъна между дърветата с двойна мисия: да проследи човека, отвлякъл Марк Ейкър — защото само един чифт снегоходки беше минал и в двете посоки — и да се увери, че никой не следи него самия.
Бръщолевенето на Брандън, който се спускаше от хижата на Ейкър към черокито, пукаше в слушалката на ухото му. Сигналът прекъсваше, но гласът му продължаваше да се чува, а това беше най-важното.
Навътре в гората снегът беше доста по-тънък; голяма част от него оставаше по клоните. Уолт се върна обратно, като следваше собствените си стъпки и се катереше по скалите, за да накъса дирята си, в случай че го преследваха. Качваше се по дърветата, наблюдаваше, но без да напуска пределите на гората, дори когато следваната от него диря се отклоняваше към полето. Откри две дървета, които със сигурност бяха използвани за наблюдение на хижата; по тях се бе катерил здрав мъж с широк разкрач — мъж с неподдържана черна коса, съдейки по кичура, залепнал в боровата смола. Върху един от по-горните клони на едното дърво шерифът откри протрит участък, като от пристегнат с ремък предмет — пушка или монокуляр; мястото предоставяше чудесна гледка към верандата на хижата.