Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
От лявата страна на войнишката му раница бе завързана друга пушка — D93S за патрони — която често използваше за поръчките от частни клиенти. Със специалните си заряди и четирикратно увеличение на оптиката той можеше да метне стрела на 120 метра разстояние. Пушка за единична стрелба, която тежеше почти четири килограма, но си струваше всеки грам. Тя беше неговият избор за предстоящата задача, но пушката ЧейТак му даваше усещане за сигурност.
Разтри през ръкавицата възпалените кокалчета на пръстите си и се замисли над грешките си. Нямаше представа как стана така, че уби другия брат — кучетата никога не грешаха. Опита се да забрави за това и се концентрира върху дирите на лосовете — полумесеци с големина на конски копита. Колкото и да се стараеше да не допуска грешки, те го караха да преосмисли собствените си приоритети. Възнамеряваше да използва доктора и за своя лична изгода.
Докато клиентът се привеждаше в ред в съседната стая, Коутс си обеща да бъде по-нежен с момичето от него. Беше постигнал моментно благоволение от нейна страна. Спомена му за честите посещения на ветеринаря до хижата. Девойката не знаеше нищо за овцете, но каза, че шефът й складирал там поръчани по пощата пратки. Коутс все пак я оправи, но без да я скубе за косата, да я бие или влачи из стаята като клиента преди него. Онзи изобщо не можеше да се контролира.
Покатери се на едно дърво, за да провери местоположението си. От десет метра височина имаше чудесен изглед към скален циркус на юг, проблясващ под ярките лъчи на следобедното слънце като обсипан със скъпоценни камъни; на изток — необятна, частично залесена площ, простираща се надолу към градчето Чалис, от което се виждаха само покривите на няколко сгради. А на югоизток, насред океана от белота върху билото на планинския склон, стърчеше самотна хижа, която му заприлича на бенка върху нечие плешиво теме.
Извади бинокъл и внимателно огледа района. Леко на север забеляза стадо лосове на водопой край извор, разположен над лявото ухо на плешивеца. Голямо стадо при това — между трийсет и петдесет глави. Веднага откри единствения мъжкар на стадото. С удоволствие би окачил гигантските му рога с дванайсет разклонения на стената в собствената си хижа. Но не днес.
Слезе от дървото и продължи да се движи безшумно навътре в гората, докато стигна до дърветата досами периферията, на по-малко от петдесет метра разстояние от потъналата в белота хижа. Снегът бе дълбок, затова той се покатери на едно по-ниско дърво и избра широк клон. Насочи пушката ЧейТак точно към долния ляв ъгъл на прозореца вляво от входната врата на хижата и я завърза здраво за клона. От това разстояние можеше да улучи и винт от бравата на вратата, стига да пожелаеше.
До нея подреди другата пушка и закопча на кръста си торбичка с четири резервни стрели. Планираше двоен изстрел: ЧейТакът щеше да строши прозореца, така че стрелата да мине през него безпрепятствено. Труден изстрел, изискващ огромна прецизност, което правеше цялото упражнение още по-привлекателно за него.
Не възнамеряваше да влиза със сила през вратата. Пазеше ролята на Брус Уилис за план Б. Търпението бе най-ценният талант на ловеца. Хитростта беше най-ценното му оръжие. Съмняваше се, че би могъл да склони добрия доктор да излезе на верандата; именно затова носеше две пушки. Двойният изстрел щеше да свърши това вместо него.
Провери мерниците и на двете оръжия. Прекара петнайсет минути в преговаряне на сценария: лявата му ръка щеше да натисне спусъка на ЧейТака, дясната щеше да насочи D93S-а и да стреля. Имаше само един шанс, заради единичната стрела. После — без значение дали му харесваше или не — щеше да се наложи да разбие вратата на хижата в стил Брус Уилис. Разказвачът в главата му предпочиташе втория вариант. Ловецът избираше първия.
Коутс измъкна от раницата си двойна тръстикова свирка, имитираща зов на разгонен лос, и я допря до устните си. Лосовете издаваха типичен звук, когато търсеха женска, и въпреки че подранилият сняг бе сложил край на този им период, нямаше да е необичайно някой закъснял разгонен мъжкар да нададе рев. Един ветеринарен лекар със сигурност го знаеше. Затова ревът трябваше да прозвучи автентично.
Но Рой беше професионален ловец. Малцина притежаваха неговата дарба да имитира вопъла на възрастен мъжки лос. Убеден беше, че всеки ловец или ветеринарен лекар щеше с радост да се възползва от шанса да види лос мъжкар отблизо. Малко животни можеха да се похвалят с такава царствена прелест.