Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Точно тогава огромната снежна маса се отлепи окончателно и тръгна надолу. Великолепна демонстрация на суровата природна мощ. Изглеждаше като пропукване на язовирна стена.
Моментът го изпълваше с огромна наслада. Усещаше потръпването на земята под краката си, опиянен от звука, който вече наподобяваше реактивен самолет при излитане.
Грохотът погълна бръмченето на моторната шейна, заглуши саундтрака и накара гласа зад кадър да замлъкне.
Отпърво снежният блок тръгна като едно цяло, сякаш се откърти парче от планината. Но после инерцията и движещата сила се сляха и огромният бял пласт се надигна като буйна река от сняг, камък и лед, извираща от процепа на баира и поглъщаща все повече и повече сняг и отломки по пътя си надолу. Две огромни дървета в отдалечения край на хълма се пречупиха като кибритени клечки и бяха повлечени по наклона, погълнати цели от снежната стихия.
А нищо неподозиращата черна буболечка — моторната шейна — продължаваше да пъпли по дългия завой, устремена право към своята гибел.
18.
Започна като потръпване, като повреда в моторната шейна — скъсан ремък или прегрял лагер. Уолт го усети първо в краката си, после в кръста и най-накрая по гръбначния му стълб плъзна предупредителен сигнал, който стигна до мозъка и му нареди да обърне поглед наляво.
Най-големият му страх бе да умре в пожар, на косъм след него идваше смъртта от задушаване, в това число и удавяне. Но по-силен от удавянето бе страхът му да остане погребан в лавина. Имаше достатъчно планински спасителни операции зад гърба си, някои успешни, други — не, и неведнъж бе ставал пряк свидетел на ужасяващите последици от тази природна стихия. Ако оцелееш от затрупването — а малцина имаха този късмет — се озоваваш в пълен мрак, дезориентиран и погребан жив. Смъртта настъпва бавно: тялото ти постепенно изпада в хипотермия, собственият ти дъх отравя и малкото въздух в ледената ти гробница и започваш да се задушаваш. После идват халюцинациите и чак тогава дробовете ти се пръсват и смъртта те избавя от мъките.
Първото нещо, което изникна в съзнанието му при вида на срутващата се отгоре му планина, не бяха мисли, а образи. Беше вадил от снега вкочанени тела и още виждаше лицата им — сгърчени от ужас маски, запечатали умопомрачаващата паника в последните мигове от живота им.
За част от секундата успя да различи в далечината човешки силует, изправен на билото, точно над свличащия се надолу порой от сняг. Може би беше плод на въображението му или просто така му се искаше — да припише това дяволско дело на човек, вместо на собствения си лош късмет да попадне на грешното място в погрешен момент.
Лавината бе твърде голяма и се движеше прекалено бързо, за да опитва да пресече пътя й. Единствената частица късмет в полза на Уолт се оказваше фактът, че бе намалил скоростта, преди да влезе в завоя, воден от предпазливост да не попадне в обсега на снайперския мерник. Все още не беше влязъл в центъра на лавината, покриваща площ от около двеста метра. Първите късове сняг се стовариха върху пътя, който вече бе затрупан от еднометрова снежна покривка. Уолт стисна ръкохватките на кормилото, изнесе левия си крак встрани, натисна газта и направи обратен завой, за да избегне дълбоката бразда, която заплашваше да погълне машината. Парадоксално, но моторната шейна работеше добре на дълбок сняг само в движение; при спиране или значително намаляване на скоростта започваше да затъва и засядаше.
Изгуби ценно време за маневрата. На пътя продължаваха да се сипят буци сняг с диаметър от половин до един метър; страховитият стържещ тътен го изпълваше с ужас и буквално тресеше моторната шейна под него.
Лавината се спускаше по хълма не като стрела, а като език на змия, който се разцепваше все по-встрани и набираше все по-голяма сила. Отвъд шестте метра ширина на пътя хълмът отново се спускаше отвесно надолу, покрит с дървета и голи скали.
Нямаше да успее да се измъкне: моторната шейна забави ход вследствие на маневрата и прииждащия на талази сняг, който изтласкваше Уолт настрани и убиваше ускорението му. Оставаха му поне петдесет метра, за да вземе завоя, но това просто нямаше как да се случи.
Той стисна ръкохватките и скочи с шейната встрани от пътя. Возилото заора в някаква пряспа и шерифът изхвърча от седалката, но продължаваше да стиска кормилото с всичка сила. Тътенът зад него бе ужасяващ — сякаш гигантско чудовище със зейнала паст го следваше по петите. Успя да измъкне шейната от пряспата, скочи обратно на седалката и даде газ докрай. Лавината вече бе на няколко метра зад него — препускаща надолу грамада от сняг, ледени късове и отломки. Грохотът й се преплиташе с пукота на изтръгнати из корен дървета. Лавината вече се движеше много по-бързо от него — разбра го само с един поглед през рамо.