Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Уолт побърза да го настигне; започваше да му става навик. По-едрият и по-тежък Брандън потъваше по-дълбоко и не съумяваше да постигне ритъм в придвижването си. Само за минута-две Уолт успя да го подмине. Брандън се приведе напред и впрегна всичките си сили, за да навакса и да се изравни с шерифа. Уолт осъзнаваше, че се държаха като ученици, но никой от двамата не отстъпваше на другия.
След половин километър катерене, когато плувналите в пот мъже тъкмо превземаха третия стръмен завой, катарамата от снегоходката на Уолт изхвърча и той се простря по очи на земята.
Брандън хвърли поглед през рамо, но не забави крачка.
Уолт седна на пътя, опитвайки се да проумее повредата в екипировката. Не успя да открие катарамата. Завърза ремъците възможно най-стегнато и направи няколко крачки. Държаха.
Далеч пред него Брандън приближаваше хижата. Покрита веранда опасваше две от стените й. От покрива стърчеше комин, но не се виждаше пушек. Завесата на единствения прозорец от тази страна беше спусната.
— Спри! — извика той на Брандън.
По устав бяха длъжни да приближат къщата заедно, за да може единият да пази гърба на другия.
Ала помощник-шерифът прие това като опит от страна на Уолт да навакса в надпреварата и продължи напред.
— Спри на място! — пробва отново Уолт.
Брандън извърна глава, ухилен до уши, и се наведе да разкопчае снегоходките си. Изхлузи ги набързо и изкачи стълбите на верандата, докосвайки неволно с рамо висящите там камбанки. Металът проблесна на слънцето и звънтенето им се понесе от вятъра.
От рамото на Брандън рукна струя кръв, а от стената на хижата се разхвърчаха трески. Той залитна с протегната за опора ръка и повлече камбанките със себе си.
— Томи! — Уолт залегна в снега, завъртя се по гръб и хвърли ръкавиците си, за да разкара по-лесно снегоходките. Ремъците го затрудниха, но успя да се справи и ги изрита встрани. Стиснал в ръка беретата си, шерифът запълзя по корем към хижата. — Не се надигай! — изкрещя той. — И недей да мърдаш!
Хвърли бърз поглед към гората. Ако съдеше по пресните дири по хълма в тази посока, изстрелът най-вероятно бе дошъл оттам. Наведе глава и продължи да лази по корем, стараейки се да стои под нивото на снега. Пълзеше… спираше… ослушваше се. Имаше чувството, че хижата се отдалечава от него; сякаш тъпчеше на едно място, независимо от усилията си.
— Мамка му! — изстена Брандън от верандата.
— Не се надигай! — извика Уолт.
— Ранен съм.
— Стой легнал и не мърдай.
— Млъкни, по дяволите! Ранен съм.
— Идвам.
— Много умно, няма що. Да улучи и теб.
Изстрелът беше само един. Имаше две възможности — стрелецът или беше избягал, или щеше да дебне до смърт.
Уолт се нуждаеше от прикритие. Огледа се и веднага разбра как да действа. Скочи на верандата, завъртя се с гръб към къщата, с ръце на очите и свит на кълбо, и се хвърли назад през прозореца. Засипа го дъжд от натрошени стъкла. Удари се в някаква маса и закачи с крак настолната лампа до нея, събаряйки и двете върху себе си. Отдръпна се от стъклата, изправи се на крака и се втурна към входната врата.
Другият прозорец също бе счупен, строшените стъкла лежаха от вътрешната страна. Зачуди се дали е станало в момента, когато бе улучен Брандън. Не си спомняше да е чул звук от счупване на стъкло, само звънтенето на камбанките. Стигна до отворения прозорец и надникна през разкривената рамка.
Брандън лежеше точно под него, по гръб. Притискаше силно подгизнала в кръв ръкавица върху лявото си рамо.
— Добре ли си?
— Направо екстра — отвърна смръщено Брандън.
— Ще отворя вратата. Трябва да сме бързи. На три. Готов ли си?
— Три — каза Брандън и започна да се плъзга по гръб към вратата.
Уолт изруга, дръпна рязко вратата, протегна се и улови Брандън за дясното рамо. Повлече го през прага — тежичък беше — и хлопна вратата.
— Мамка му, как боли! — изпъшка Брандън. — По дяволите! — Изреди всички ругатни от репертоара си, докато Уолт се опитваше да измъкне лявата му ръка от якето.
Доста неприятна рана, както можеше да се очаква. На пръв поглед куршумът бе пощадил костта, но изходната рана беше два пъти по-голяма от входната, оставяйки дупка с размерите на топка за голф. Кървеше обилно, най-вероятно артериално. Раната не беше смъртоносна, но кръвозагубата можеше да се окаже фатална. Докато Брандън притискаше рамото си, Уолт издърпа едната връзка от обувките му.