Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Нямаше начин да й избяга.
Инерцията го дърпаше с бясна скорост надолу по хълма и той се носеше между скали и дървета като на ски слалом, избягвайки ги на косъм. Опита се да намали ускорението, но се оказа безсмислено. Целият хълм се свличаше пред тази неконтролируема мощ и той се чувстваше като върху килим, който някой непрекъснато дърпаше изпод краката му. Шейната отказваше да му се подчинява, посоката се определяше от движещата се под него снежна маса.
Насреща му изникна група масивни дървета, а вдясно от тях — огромна, покрита със сняг скала.
Даде газ и рязко завъртя кормилото, но не усети промяна. Шейната продължаваше да го носи право към дърветата като по релси.
Уолт скочи от седалката, претърколи се по гръб и трескаво запълзя към убежището зад скалата. Все едно плуваше в пясък. Твърдият лед под пресния пухкав сняг се надигна изпод краката му като океанска вълна и той се озова на колене върху гребена й като сърфист. Прецени разстоянието си до непоклатимо стърчащата скала и се гмурна.
Въпреки че не беше от най-пъргавите, Уолт все пак успя да изпълни скока безупречно и със сетни сили запълзя към скалата.
Моторната шейна се разби в дърветата. Уолт се долепи до каменната стена и здраво се вкопчи в нея. Шестметровата скала разцепваше лавината на две; сняг и лед фучаха покрай него с оглушителен рев, който ужасяваше повече от самата стихия. Няколко отломки прелетяха над главата му, но се приземиха далеч от него и сигурното му убежище. Струваше му се, че бе стоял там повече от час, а всъщност всичко приключи за по-малко от пет минути.
Лавината продължи надолу по хълма и остави от двете му страни петметрови паравани от сняг. Точно когато си мислеше, че ще остане погребан под нея, тя внезапно спря. Напълно.
Настъпи тишина, нарушавана единствено от добре познатите горски звуци. Някъде проскърца дърво. Обади се катерица. Във въздуха се разнесе сърдитият крясък на сврака.
Уолт приседна върху купчина сняг в заслона на скалата и безмълвно изрече благодарствена молитва.
Изведнъж се чу отчетливо бръмчене на моторна шейна. Отдалечаваше се бързо в обратна посока. После шумът утихна и в ушите му остана да кънти единствено бясното туптене на пулса му.
19.
Уолт се обади по сателитния телефон и час по късно полицай от Чалис дойде да го прибере от Янки Форк Роуд. Още щом го видя, шерифът на Чалис даде воля на гнева си по повод унищожената от Уолт тяхна собственост и пращането на подчинените му за зелен хайвер — никой, отговарящ на описанието на Ейкър или пък теглещ шейна, не се бе появявал около вече вдигнатите пътни блокади. Обещанието на Уолт да им изпрати нова моторна шейна не му помогна особено. Случката с вълка продължаваше да лежи помежду им.
Брандън беше откаран в болница в Салмън, Айдахо, което, що се отнасяше до Уолт, бе като целувката на Юда, имайки предвид отдалечеността на района. В Салмън дори ваксината против детски паралич се считаше за модерно лекарство. Единствената надежда за Брандън бе в Салмън да имат достатъчно добър опит с огнестрелни рани.
Уолт и шерифът сформираха екип от четирима за повторно посещение в хижата на Ейкър и събиране на улики. Имаше доста работа за вършене — да фотографират дирите, счупения прозорец, интериора на хижата и да огледат около дърветата за гилзи. Уолт звънна на Фиона за съдействие и я чака да пристигне в продължение на два часа.
Взеха решение Фиона и Уолт да започнат първо от хижата.
Вместо да ходят пеш със снегоходки, се разпределиха по двама на моторни шейни. Фиона седна зад Уолт. Бе твърде дебело облечена, за да я хване коланът на задната седалка, затова се наложи да го прегърне през кръста и двамата поеха нагоре по пътя.
Той извърна глава назад и извика през рамо, опитвайки се да заглуши рева на мотора:
— Всичко, с което разполагаме, сочи към отвличане.
— Цялата тази работа става все по-откачена и по-откачена — извика в отговор тя.
Уолт все още не й бе разказал за лавината, само за евентуалното отвличане и за прострелването на Брандън, което му се струваше достатъчно като количество информация за смилане.
Няколко минути по-късно прекрачиха прага на хижата и Уолт затвори вратата, за да задържи топлината от газовата печка.