Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Разни хора стрелят по теб — казах му. — Не би трябвало да пушиш трева. Дрогата те прави глупав, а ти имаш нужда от целия си ум.
— Маце — измърмори Откаченяка и издиша дима.
Пфу!
Извлякох го от къщата му и го поведох към дома на Дуги. Събитията се развиваха бързо. Дечуч се стремеше към нещо и мислеше, че то е у Дуги. А сега вече мислеше, че е у Откаченяка.
— За какво говореше Дечуч? — попитах Откаченяка. — Какво търси?
— Не знам, човече, но със сигурност не е тостер.
Застанахме насред всекидневната на Дуги. Той не е най-добрият домакин в света, но стаята изглеждаше необичайно разхвърляна. По канапето се въргаляха възглавници, а вратата на гардероба зееше отворена. Надникнах в кухнята и открих същия хаос. Вратите на шкафовете и чекмеджетата бяха отворени. Зееха и вратите към мазето и малкия килер. Доколкото си спомнях, снощи всичко изглеждаше по различен начин.
Метнах чантата си на малката кухненска маса и зарових из съдържанието й. Най-после намерих спрея със сълзотворен газ и електрошоковата палка.
— Някой е бил тук — казах на Откаченяка.
— Да, често се случва напоследък.
Завъртях се и се вторачих в него.
— Често ли?
— За трети път тази седмица. Реших, че някой търси скътаните ни парици. А и този дъртак… какво му има? Беше адски дружелюбен с Дуги, дойде в къщата за втори път и всичко друго… а сега ми крещи. Чувствам се объркан, маце.
Застинах на място с широко отворена уста и ококорени очи.
— Чакай малко! — извиках. — Да не искаш да кажеш, че Дечуч е идвал пак, след като е оставил цигарите?
— Да. Само дето тогава не знаех, че е Дечуч. Не му знаех името. Ние с Дуги го наричахме Стареца. Бях тук, когато остави цигарите. Дуги ме повика да му помогна да разтоварим камиона. А след няколко дни дъртакът се върна при Дуги. Но втория път не го видях. Знам, че е идвал, защото Дуги ми каза.
Откаченяка дръпна за последен път от марихуаната.
— Глей сега какво съвпадение, а? — замислено рече той. — Кой би си помислил, че ти издирваш дъртака?
Плеснах се безпомощно по главата.
— Ще отида да огледам останалата част от къщата. Остани тук. Ако ме чуеш да викам, обади се в полицията.
Е, смела ли съм или какво? Всъщност бях почти сигурна, че в къщата няма друг, освен нас. Валеше повече от час, а нямаше следи от мокри крака. Вероятно къщата бе претърсена снощи, след като ние си тръгнахме.
Запалих лампата в мазето и заслизах по стълбите. Също като къщата и мазето беше малко и не бе нужно да го обиколя цялото, за да видя, че е било претърсено щателно. Кашоните в мазето и третата спалня бяха отворени, а съдържанието им — изсипано на пода.
Очевидно Откаченяка нямаше представа какво търси Дечуч. Не бе достатъчно умен, за да лъже.
— Липсва ли нещо? — попитах го. — Дуги забелязвал ли е нещо да липсва след претърсванията?
— Един телешки бут.
— Какво?
— Кълна се в Бога. Във фризера имаше един телешки бут и някой го гепи. Беше мъничък. Кило и половина. Остана от една пратка телешко, която Дуги разпродаде. Нали знаеш… паднала от камиона стока. Това беше единственото останало от нея. Пазехме го за себе си, ако случайно някога решим да си сготвим нещо.
Върнах се в кухнята и огледах фризера и хладилника. Сладолед и замразена пица във фризера. Кола и остатъци от пица в хладилника.
— Гадна работа — оплака се Откаченяка. — Къщата изглежда отвратително, когато Дуги го няма.
Неприятно ми беше да си призная, но имах нужда от помощ с Дечуч. Подозирах, че той държи ключа към Дуги, а продължаваше да ме изпреварва с няколко хода.
Кони се приготвяше да затвори офиса, когато двамата с Откаченяка влязохме вътре.
— Радвам се, че си тук — каза тя. — Имам спешна работа за теб. Розан Крейнър. Делова дама от курвенския бизнес. Офисът й е на ъгъла на Дванадесета улица и „Старк“. Обвинена в побой над един от клиентите си. Вероятно не е искал да си плати за получените услуги. Сигурно ще я намериш лесно. Вероятно е предпочела да не губи от работното си време, за да се яви в съда.
Взех папката от Кони и я натъпках в чантата си.
— Наскоро да си чула нещо за Рейнджъра? — попитах я.
— Достави жертвата си тази сутрин.
Ура! Рейнджъра се бе върнал. Можех да го помоля за помощ.
Набрах телефона му, но нямаше отговор. Оставих съобщение и опитах на пейджъра му. След секунда мобифонът ми зазвъня и стомахът ми се сви. Рейнджъра.
— Привет — каза той.
— Имам нужда от помощта ти за залавянето на един обвиняем.
— Какъв е проблемът?
— Много е стар и ще изглеждам истинска загубенячка, ако го застрелям.