Златото на Спарта

— Именно. Оцелял едва половината от екипажа на „Лотринген“. Те останали да чакат края на войната във военнопленнически лагер в Уисконсин, наречен „Лоди“. „Лотринген“ бил извлечен до Норфолк и след войната — продаден на Гърция. Няма сведения за унищожаването му.

— Ами Мюлер? Някаква идея какво е станало с него?

— Още не. Продължавам да търся. Един от блоговете за „Лотринген“, списван от внучката на един оцелял на име Фрош, е нещо като дневник. В него много се говори за седмиците, предхождащи нападението. Ако можем да вярваме на сведенията там, „Лотринген“ е прекарал около месец в тайна германска база на Бахамите за преоборудване и флиртове с местни момичета. Мястото е известно като Ръм Кей.

— Селма, „Лотринген“ разполагал ли е с необходимата база за ремонт и преоборудване?

— Категорично не. Най-доброто, което са можели да направят, е да закрепят UM-34 за палубата, да я покрият с непромокаем брезент, за да я скрият от любопитни очи, после да я транспортират през Атлантика.

— Това обяснява защо не са направили необходимия ремонт по море — съгласи се Реми.

— Да, но защо не са го направили в Бремерхавен, преди да тръгнат? Може би са бързали. Както казах, по това време са започнали да се отчайват.

— Чакай малко! — прекъсна я Сам, грабна дневника на подводницата и го запрелиства. — Ето, точно тук! В началото Бьом споменава за някакво място, но само с инициали P. К.

— Ръм Кей — измърмори Реми.

— Това трябва да е!