Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Това е Бефино от Бенсънхърст. Ама че удар има!
Когато се върнаха пред блока на Дана, беше малко преди полунощ. Бепи искаше да я понатисне малко на външните стълби, но изведнъж през предния прозорец на четвъртия етаж се показа майка й.
— Дана, идваш ли горе? Горе, горе, горе — продължи да повтаря тя.
— Ей сега, мамо, мамо, мамо — отвърна троснато Дана, опитвайки се да бъде остроумна.
— Качвай се горе веднага, Дана!
Бепи погледна нагоре към майката, после към Дана и каза:
— Май е по-добре да тръгвам, тръгвам, тръгвам. Гаргантюа реве отгоре гръмогласно и може да събуди дракона с големите цици, който спи зад кулисите. И без това е късно…
Две седмици по-късно в квартала се разчу, че Джони Амадо е убит. Намерен бил в една малка уличка, прострелян два пъти в главата.
Дана се почувства ужасно. Джони бе толкова млад и хубав. В квартала започнаха да мълвят, че това е дело на Бепи. Но той никога не говореше на тази тема, а полицията изобщо не го разпитва.
Един ден Дана го попита:
— Бепи, ти ли уби Джони?
— На какво ти приличам? На умопобъркан ли, на какво ли? Защо да го убивам? Питаш ме така, сякаш е съвсем нормално да го направя. Какво ти става, по дяволите?
В дома на Дана същата вечер сестра й Джина подхвана кампания срещу Бепи.
— Много е необуздан — каза тя на майка си. — Той е гангстер. Чувала съм слухове за него. Не е подходящ за нея. Страшно ми е съмнителен.
Майка й поглъщаше всичко това настървено като хрътка.
— На мен също. От самото начало имам това чувство — каза тя.
Бащата на Дана обаче не отстъпваше:
— Не искам дъщеря ми да ходи с някой слабохарактерен глупак. Това момче е добро. Харесвам го.
— Не е мой тип, Дана. Аз харесвам по-мъжествените — продължаваше да натяква сестра й. — Той изглежда като малко момче, поне в моите очи. Моят приятел повече прилича на мъж.
Дана погледна подигравателно сестра си, която беше с десет години по-голяма от нея и още неомъжена, и попита:
— Мислиш, че Бепи не е достатъчно мъжествен? Смяташ го за страхливец? Много се съмнявам в това, Джина. Грешиш, мила сестричке. Бих казала, че той е повече от мъж.
— Трябва да продължим да печелим пари. За нас това е много важно — говореше Бепи на Маймуната по-късно същата седмица. — Аз ги спестявам. Купих акции на нефтена компания, обаче си трая за това. Майка ми и баща ми не знаят за финансовото ми положение.
— Нито пък аз. Даже не знам собственото си положение — изсмя се Маймуната. — Радвам се, че има и такива, дето ги спестяват. Аз не го правя. Още не съм си намерил работа.
— Какви ги дрънкаш? Ти заработи няколко хилядарки с нас, Маймун. Какво правиш с тях?
— Един ден размахах цяла пачка пред чичо си, за да се изфукам. Докато се осъзная, и той се озова на прага ми да иска заем. Дадох му три хиляди. Каза, че му трябвали за операция. Та така ме изцеди.
— Сигурно те е метнал дъртият му тарикат. Оперира ли се?
— Не още.
— Боже мой, Маймун. Не бива да раздаваш парите, особено на чичовци! Те обикновено те прекарват най-здраво, а и най-бързо. С тия изкарани с пот пари отиват на конни надбягвания. Нали знаеш какво се налага да правим, за да спечелим тия пари, Маймун? Разбираш ли, че това са кървави пари?
— Ясно ми е, но вече му ги дадох.
— Знаеш, че никога досега не сме имали пари — продължи Бепи. — Винаги сме били в окаяно положение. Някакви си двайсет и пет цента бяха много за нас. Така и не можах да чукам оная ненаситна кучка Ирен. Не успях, защото бях разорен, спомняш ли си? Нямам намерение да живея в мизерия и на стари години. Човек трябва да пести и да инвестира.
— Никога няма да забравиш луничавата, а, Бепи?
— Исках я тая кучка с луничавия задник. Виждаш ли, за да живееш добре в Америка, са нужни пари. Длъжни сме да правим всичко, което потрябва, за да ги спечелим.
На „Уолстрийт“ имаше раздвижване. Акциите, които господин Густини каза на Бепи да купува, скочиха от девет и четвърт на петнадесет и четвърт само за един ден. Наистина ставаше нещо. Посредниците прекратиха търговията. Борсата обяви, че са постъпили твърде много заявки за купуване на акции на „О Джей Ей Ойл“ и не могат да ги обработят. Накрая, пет часа по-късно, борсата отново отвори с котировки на двадесет и пет долара и една осма. Продължиха да се покачват до тридесет долара и четвърт. Бепи беше обезумял. Притежаваше тези хартийки само от три дни. Попита господин Густини дали да ги продава.