Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Сега оставаше да се измъкне и да се върне в Бруклин. Той надзърна през прозореца. Телохранителят гледаше към офиса. Изглежда, му се бе сторило, че е чул нещо. Обаче при шума от бучащите по градския паваж камиони Бепи беше сигурен, че не може да определи със сигурност какво е чул.
Телохранителят погледна Бепи, когато той излезе от офиса, и продължи да наблюдава всяка негова крачка, докато пресичаше улицата.
Бепи трескаво търсеше разрешение на този нов проблем. Чул ли е изстрели или не? Добре ли ме е огледал? Как трябва да постъпя сега? Той е професионалист. Ако се замотая покрай него, може да ме усети. Ако побягна, ще знае кой е извършил удара. Взимайки рисковано решение, Бепи се приближи до телохранителя, който седеше зад волана.
— Хей, господине, Джо Тортело ми каза да му занеса пурите от жабката на колата.
Глупакът протегна ръка към жабката и тогава каза:
— Джо пуши пури само след като се наобядва…
Като усети, че са го хванали неподготвен, той бавно извърна главата си и погледът му попадна в цевта на пистолета. Устата му зейна в сподавен вик, когато Бепи пусна два бързи изстрела. Цялото табло се обля в кръв.
Бепи пробяга през няколко клетки за паркиране до колата на Маймуната.
— Да тръгваме.
Седмица по-късно Ник поиска отново да се срещне на вечеря с момчето. Бепи попита дон Емилио:
— Какво иска пък сега?
— Иска да разговаря с теб. Още не знам за какво. Не сме си приказвали много от покушението насам.
Вечерята се състоя в същото заведение, както и предния път. Докато се хранеха, Ник попита Бепи:
— Налагаше ли се да очистиш и продавача?
— Разбира се, че се налагаше. Беше там, едър като планина, и ме зяпаше внимателно. Трябваше да го ликвидирам. А телохранителят е подарък. Премахнах го безплатно. Той също вече няма да ви пречи. Получавате трима на цената за един.
Бепи показваше, че е убеден в действията си — не като при първата им среща. Знаеше, че е направил успешен удар, и нямаше намерение да се държи, като че ли се съмнява в това. Погледът на Морано щъкаше между Ник и Бефино.
— Да, знам, че си свършил добра работа, Бепи. Обаче продавачът беше зет на брат ми — каза Ник.
— Зет на брат ти ли? Ник, как можех да знам тези неща? Когато работя — работя, и всеки, който влезе в кадъра, трябва да си отиде, така ли е? Онзи разговаря с мен цели десет минути. Видя лицето ми. Щеше да ме разпознае дори на пълен стадион. Как можех да оставя човека да си отиде по живо, по здраво?
Дон Емилио се намеси в негова подкрепа:
— Прав си, Бефино. Трябваше да свършиш работа и ти я свърши много добре и много евтино. Той прочисти къщата ти, Ник. Трима на цената за един. Момчето свърши хубава работа.
— Разбира се, разбира се — отстъпи Ник.
— Виж, Ник, съжалявам, но този удар стана пред доста хора. Единственото място, на което можех да осъществя контакт, беше гаражът и разполагах само с два дни да го направя. Имах късмет, че той дойде там. Тоя Тортело се държа доста самоуверено с тридесет и осемкалибров пистолет на челото. — Бепи продължи с напрегнат глас: — Преди да умре, попита кой съм. Знаех, че за теб е особено важно това да не се разбере, така че почистих терена.
Двамата донове се усмихнаха.
— Слушай, Бепи, аз не се оплаквам. Трябваше да ти кажа да не убиваш продавача. Ти ми спести доста неприятности, наясно съм. Случаят е приключен. Съгласен? Грешката е моя. Ти свърши чудесна работа. Ще ти дам премия. Още две хиляди. Какво ще кажеш?
— Благодаря. — Бепи протегна ръка да получи парите.
Дон Емилио се усмихна на Ник, когато Бефино прие парите така бързо. Ник предложи на Бепи да му свърши друга работа в „близко бъдеще“.
— Кога? — отвърна Бепи.
— Ще се обадя на Емилио, щом съм готов. Имам няколко войника, които бяха верни на Тортело. Когато сметнат, че всичко е свършило, точно тогава ще ги премахна от този хубав свят.
5.
Един ден в любимото си кафене Бефино срещна красиво момиче от италиански произход, което се казваше Дана Вичоне. Тя имаше дълга черна коса, а фигурата й беше точно това, което Бепи харесваше в едно момиче. Очите й бяха зелени и допълваха красотата на овалното й лице. Работеше на същата улица, на няколко пресечки разстояние, във фирма, занимаваща се с банкови инвестиции. Обядваха заедно няколко пъти и започнаха да си определят срещи.