Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
След това дон Емилио му каза:
— Затова ти ще извършиш покушението. Имаш два дни да го направиш. Ето ти снимката му. Собственик е на гараж за продажба на употребявани коли в Бронкс — „Хепи Джоуз Мотърс“. Ходи там веднъж дневно. Никога не кара една и съща кола, а телохранителят му е професионалист. Така че внимавай. Разбра ли? Не бъди излишно самоуверен. На много хора не им остава време да съжаляват, че са били прекалено сигурни в себе си.
— Знаете ли го къде живее или в кое заведение предпочита да се храни?
— Не. Напоследък промени навиците си. Точно заради това Ник смята, че той е готов да го атакува. Съвсем изведнъж Тортело стана друг човек — обясни Морано. — Бепи, за тази поръчка взимаме от Ник само пет хиляди. Той е добър приятел, земляк. Този път ще вземеш всичко, Бефино. За тази работа ти се полага. Следващия път ще ти платим даже повече, съгласен ли си? Както ти казах, не можем да използваме моите хора, защото Тортело и пазачите му ги познават — повтори Морано.
— Разбирам — отговори Бепи. — Всичко е наред. Имам нужда от тези пари.
Той се ръкува с двамата.
Ник сложи един плик на масата и каза:
— Вътре е цялата сума, момче. Снимката му също. Желая ти успех. Разбираш, че искам това да бъде свършено веднага. Надушвам, че се задава нещо неприятно, и не искам той да ме изпревари.
— Не се тревожете. Ще се заема с това незабавно. Лека нощ, господа — каза той, оттегляйки се учтиво. Накрая добави: — Можете още сега да поръчате букетчето за „Хепи Джоуз“.
Знаеше, че двамата донове искат да разговарят насаме. Морано се усмихна на Ник:
— Това момче няма грешка. Удря като мълния. Изпипва тези неща със собствен стил. Кой би очаквал да го пречука такова хлапе? Казвам ти, Ник, малък е, но съм сигурен в него. Чака го голямо бъдеще.
Ник го погледна учудено и възрази:
— Но той е само нищо и никакво хлапе.
Морано изпусна кълбо дим от пурата си:
— Всички така казват, преди да умрат. Той е момчето, което първо изяло хората, а после хапнало злия лъв за десерт. На седемнадесет години е, но все едно че е на тридесет и седем. И обича парите!
В осем часа сутринта в петък Бепи се обади в „Жюл Харт и съдружници“ и каза на секретарката:
— Имам висока температура. Днес няма да дойда на работа.
— Ще се видим в понеделник, сладурче — отвърна тя. — Надявам се, че имаш някоя хубавица и тя ще ти смъкне температурата!
В осем и петнадесет Бепи се обади на Маймуната:
— Измъкни се от кревата и веднага намери кола. Ще те чакам в гръцката закусвалня на Четвърто авеню. Трябва да обсъдим нещо.
След четиридесет и пет минути Маймуната пристигна в закусвалнята.
— Взех колата, резервоарът й е пълен. Какво си намислил толкова рано сутринта, по дяволите? Защо не си на „Уолстрийт“?
— Заредил си колата с бензин. Браво. Работиш все по-добре.
— По-добре, как не. Ако не си намеря постоянна работа, баща ми ще даде поръчка да ме очистят. Така че ако чуеш за нещо такова, моля те, не го приемай.
— Стига, Маймун, хайде да ядем. Поръчвай си бързо. Трябва да се размърдаме до Бронкс.
— За какво? Опаа — каза Маймуната, улавяйки грешката си. — Знам, знам. Не задавай въпроси, нали така?
— Точно така.
— Може ли да попитам нещо?
— Да.
— Але Хоп или Червения ще дойдат ли?
— Не. Ще свърша тази работа сам. Колкото по-малко хора бъдат забелязани, толкова по-добре.
След закуската те тръгнаха за Бронкс и пристигнаха при „Хепи Джоуз Мотърс“. Маймуната спря срещу открития гараж, а Бепи огледа района и забеляза, че вътре има само един продавач. Каза на Маймуната да стои в колата.
— Ако чуеш стрелба, запали мотора и ме чакай. Не си тръгвай. Ще изляза съвсем скоро.
— Разбира се, че ще чакам. Да не си мислиш, че ще те оставя?
— Само ти напомням. Така се чувствам по-добре, това е всичко. Ще очистя този тип набързо, ако се покаже, но ако не дойде скоро, може да чакаме с часове. Нямам представа. Затова се отпусни, но не заспивай. Разбра ли ме, Маймун? Дръж си очите отворени и този пистолет да ти е подръка за в случай, че оплетем конците и някой се опита да ни издебне. Искам да наблюдаваш улицата и да не ме зарежеш, понеже си заспал. Гледай хубаво навсякъде. Движи очите си, но не и главата. Движенията будят подозрение. Когато си тръгнем, ще бързаме много, затова бъди готов, Маймун. Отивам да работя.
Той се приближи бавно до офиса на „Хепи Джоуз Мотърс“, за да попита дали господин Тортело вече е дошъл. Продавачът отговори: