Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Не. Кой се интересува?
— Аз. Господин Тортело ми каза, ако някога поискам да чистя коли, да го потърся.
— Да чистиш коли? Не знам, малкия. Ние вече си имаме един мексиканец за тая работа. Ще трябва да се видиш с шефа.
— Знам. Дано само да има работа за мен. Наистина много ме бива да чистя коли. По кое време ще дойде днес?
— Никой не знае. Всеки момент може да пристигне. Я почакай малко. Мисля, че току-що го видях. — Той надникна през прозореца и се усмихна. — Ама че си късметлия. Виждам го да слиза от колата си оттатък улицата. Стори ми се, че видях неговата кола да минава, но напоследък той използва различни коли и затова не бях сигурен. Рядко идва толкова рано. Късметлия си.
— Защо паркира на отсрещната страна на улицата, а не в гаража? Имате предостатъчно място.
— Ти какво, на журналист ли се правиш? Има си причини. Май ще поискаш и разпределението на стаите в офиса, а?
Вратата се отвори и Тортело влезе вътре. Беше масивен и набит човек на почти шестдесет години. Суровото му и грубо лице беше покрито с белези от шарка. Носеше тъмносиньо палто, сива шапка и лъскави островърхи обувки.
— Джо, това момче иска да се види с теб. Казва, че е мияч на коли.
Бепи провери дали лицето на Тортело е същото с това на дадената му предната нощ снимка и бързо извади пистолета.
— Господин Тортело, не съм дошъл да ви убивам, затова не ме принуждавайте да стрелям. Легнете на пода с ръце на гърба. Ще ви ограбя. Нуждая се от много пари. Искам единствено вашите пари. Изпразнете джобовете си спокойно и бавно. Не ме карайте да стрелям.
Бепи се преструваше на припрян, размахваше пистолета, но наглеждаше телохранителя, който продължаваше да седи в колата до отсрещния тротоар.
Тортело погледна своя продавач и попита с груб и пресипнал глас:
— Кое е това хлапе, дявол да го вземе?
— Не знам, Джо. Каза, че те познава и иска да мие коли.
— Да мие коли? — изкрещя Тортело и погледна Бепи в очите. — Кой си ти бе? Знаеш ли аз кой съм? Аз съм Джо Тортело.
Бепи бавно издърпа ударника на пистолета си, прицели се в лицето му и каза:
— Джо, ако кажеш още една дума, ще те гръмна. Само още една дума, и си мъртъв, Тортело. Казах ти да легнеш на пода, тиквеник такъв! Просвай се по корем. Искам само парите ти, капут смачкан, затова не си търси смъртта заради няколко въшливи долара. Изпразни си джобовете. Побързай или ще те убия с един изстрел в противната физиономия!
Ужасеният продавач трепереше и се опитваше да не повърне. Тортело неохотно се смъкна на пода. Просто легна и започна да печели време, с надеждата нещо да прекъсне този развой на събитията. Бепи, наблюдавайки телохранителя и двете си вероятни жертви, заповяда на продавача:
— Бързо изпразни джобовете и портфейла му. Твоите също. И двамата ще ви ограбя, мръсници. Не ме карай да застрелям тоя капут.
Тортело се обърна и погледна Бепи. Последната дума го накара да зарее поглед далече в пространството. Не му харесваше, че това хлапе го нарича капут. Знаеше, че тази дума е типична за Бенсънхърст и понеже капутите обикновено се изхвърлят в канализацията, идеята, че хората от Бруклин са поръчали да бъде убит, започна да съзрява в главата му.
Продавачът вече познаваше добре лицето на Бепи, затова той знаеше, че трябва да се освободи и от него. Джобовете им бяха опразнени. От тези на Тортело излезе дебела пачка стодоларови банкноти, която Бепи прибра в якето си.
— Нищо чудно, че толкова се мота, докато опразниш джобовете си. Я колко зелено си имал — каза Бепи. — Дай ми тоя пръстен. Свали му пръстена, искам диаманта. Големичък е, а, Джо?
Продължавайки да наблюдава телохранителя, той заповяда на продавача:
— Лягай до шефа си и не се мотай! Не ме принуждавай да ръся олово. Не искам да ви наранявам, момчета. Обърнете се с лице надолу и сложете ръцете си на гърба. — Той се наведе над тях и каза: — Вижте, приятели, само ще ви приведа в безсъзнание, затова не мърдайте. Когато се събудите, ще бъдете доволни, че сте живи. А сега приятно пътуване.
Той бързо цапардоса с пистолета продавача по главата. Продавачът не изгуби съзнание, но за да избегне повторен удар, се преструваше. Бепи се усмихна и си помисли: „Ама че фалшиво копеле.“ След това насочи пистолета си в главата на Тортело и изстреля един куршум точно в слепоочието му. Мозъкът на Тортело оплиска лицето на продавача. С панически писък той направи опит да се изтъркаля встрани от кръвта и парчетата от черепа на шефа си. Бепи бързо стреля веднъж в гърдите му и още веднъж в челото. Знаеше, че и двамата са мъртви. Куршумите бяха тридесет и осми калибър, с кухи върхове, и правеха дупки колкото човешки юмрук.