Човек на почит

— Да. И двамата ми родители са от Сицилия. От Шака.

Очите й запримигваха като изгарящи електрически крушки. Бепи разбра още тогава и там какви ще бъдат отношенията му с майка й. Искаше да се махне.

— Хайде, да тръгваме — прошепна той на Дана. — От носа на сестра ти излиза пушек, който ми пари по врата. Прилича на дракон с цици.

Той се усмихна на всички, опитвайки се да остави добро впечатление.

Извиниха се и станаха. Майката, продължавайки да примигва, ги последва във входното антре.

— По кое време смятате да се приберете? — попита тя.

Таткото прекъсна своята съпруга:

— От какво се притесняваш? Това момче ще се грижи добре за нея.

По-късно Бепи попита Дана:

— Идвало ли ти е някога наум да намериш на майка си конски капаци?

— Какви конски капаци? Какво искаш да кажеш?

— Нищо. Забрави.

На панаира те се забавляваха с различни игри, хапнаха сандвичи от наденица, чушка и италиански хляб, а също и мекици с пудра захар. Както се разхождаха и си разменяха поздрави с познати, минаха покрай група момчета, които стояха на един ъгъл. Сред тях имаше младеж с тъмносиня мека шапка. Той беше едно от другите момчета, с които излизаше Дана. Казваше се Джони Амадо — побойник от бандата на Осемдесет и шеста улица. Бепи държеше ръката на Дана, докато минаваха покрай тях. Джони намигна на Дана и после каза нещо, което накара останалите да се разсмеят.

Като ги чу, Бепи се замисли: „Ама че гадост. Те се смеят на нас. Сега ще трябва да строша главата на оня мръсник. А тази нощ наистина си прекарвах приятно.“

Дана почувства, че Бепи ще направи нещо, и я обзе тревога. Не обичаше скандалите. Израсла бе в кротко семейство.

— Моля те, Бепи, хайде да вървим. Не спирай — прикани го тя. — Не прави скандал, моля те. Виждам го по лицето ти. Ти ще предизвикаш конфликт.

— Аз ли? Те предизвикаха конфликта. Виждаш ли оня капут с шапката? Внимателно му наблюдавай главата. Ще се забавя само секунда. Разбра ли?

Страх скова Дана, когато Бепи тръгна бавно и небрежно към Джони.

— Ей, мазна физиономийо, на мен ли приказваше? — попита той.

Джони започна да се смее и говори едновременно, но Бепи не го изчака да завърши изречението си. Цапардоса го с нокаутиращ удар, който беше толкова силен, че докато Джони падаше, шапката му изхвърча във въздуха и кацна върху статуята на свети Джуд зад него. Джони остана да лежи, а десният му крак трепереше в мускулни спазми.

— Дана, харесва ли ти свети Джуд? — попита Бепи.

— Обичам го. Той ми е любимият светец.

— Добре. Той току-що се сдоби с хубава синя шапка.

— Бепи, прекалено силно го удари — намръщи се тя. — Виж му крака, трепери. Нещо му има. Призлява ми. Гледай, Бепи, гледай.

— Нищо му няма. Просто не може да носи на бой. Обикновено ги карам да танцуват на пръсти.

Дана се изкикоти нервно.

— Бепи, ти си луд — каза тя с половин уста.

Докато се отдалечаваха бавно от събралата се тълпа, чуха един от приятелите на Джони да казва: