Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Искат да излизам и да натрупам повече опит в живота, да разбера дали наистина те обичам или не.
Бепи много се ядоса. Вечерта отиде в дома на Дана и вдигна невиждан скандал на майка й и сестра й. Като видя, че няма да стигне абсолютно доникъде с тях, той си тръгна, затръшвайки вратата. Това изобщо не подобри нещата. Нямаше съмнение — Бефино Менесиеро имаше лош характер. Много лош характер. Дори Дана бе започнала да се колебае за връзката си с него.
През следващите седмици тя започна да се среща с други момчета от квартала. Бепи се замисли дали да не се саморазправи с тях, но изостави тази идея, защото беше сигурен, че ще стане още по-лошо.
Веднъж в службата, докато обсъждаше по телефона с Червения залозите през деня, някакъв висок, мургав младеж от другия отдел влезе и започна да крещи на едно от момчетата в канцеларията. Бепи, който вече беше ръководител на малка група, чу врявата.
— Налага се да прекъсна — каза той на Червения по телефона. — Някакъв тип, който прилича на Сабу, се е развилнял в канцеларията. Обади ми се пак.
Бепи се приближи към младежа.
— Хей, какво става тук? Защо си се разкряскал така? Намираш се в канцелария, а не в бар. Какъв ти е проблемът, Сабу?
„Сабу“ размаха някакви бланки за стокови заявки и закрещя нещо в смисъл, че брокерите оставяли графите „купува“ и „продава“ на заявките празни и когато борсата отворела, той не бил в състояние да определи началната цена, понеже не знаел дали да купува, или да продава. Затова искал да знае кой трябва да понесе отговорността за грешката.
— Успокой се, приятел — каза му Бепи, — и престани да размахваш ръце пред лицето ми.
Обаче Сабу се озлоби още повече. Бепи се приближи плътно до него и го погледна в очите. След това неочаквано го плесна по устата леко с отворена длан, обърна го с лице към вратата и го изрита по плоския задник. Младежът не изпита болка, но беше потресен от грубата разправа. Тръгна бавно по коридора към отдела по заявките, бършейки кръв от големите си месести устни. Цялата канцелария избухна в смях.
Около час по-късно, след едно заседание, господин Мелвин дойде при Бепи.
— Чувам, че ставаш сприхав и вече раздаваш юмруци, Бепи. Какъв ще е следващият ти номер? — Той се усмихна самодоволно в типичния си студен и заядлив стил.
Бепи, който беше на мнение, че е постъпил чудесно със Сабу, реши да се защити и отвърна:
— Сър, знаете ли с какво се занимавам извън служебните си задължения?
— Нямам представа — отговори Мелвин, свали си очилата и започна да ги бърше със салфетка, която извади от джоба си.
— Изпълнявам поръчки — прошепна спокойно Бепи.
— Поръчки ли? Какви поръчки имаш предвид?
Мелвин отново сложи очилата на лицето си. Бепи отстъпи крачка назад.
— Ами какви — соя, памук, царевица, кратуни… Ей такива неща. Поръчки от този тип.
Мелвин се отдалечи, поклащайки глава. После изведнъж загря за какво става дума. Обърна се назад, несъзнателно свали очилата си за втори път и погледна втрещено Бепи, а в подпухналите му очи се четеше страх. Опита да създаде впечатление, че се смее на шегата, но нервно изкривената усмивка му придаде грозен и изплашен вид.
Телефонът иззвъня. Беше Червения.
— Всичко наред ли е?
— Струва ми се, че да.
— Какво става там, при теб?
— Ох, всеки път, когато господин Густини замине за Европа, тук става истински ад. Ще се оправи. Погрижих се за това. Хайде да поговорим за бизнеса. Нашия бизнес. Как върви?
— Добре — отвърна Червения. — Имам идея за нова дейност. Дай да се срещнем за обяд.
— Каква дейност? Колко ще ми струва?
— Става въпрос за хранителни специалитети.
— Хранителни специалитети ли? Какво разбираме от това, по дяволите?
— Не се притеснявай. Първо изслушай идеята ми. Съгласен ли си? Нека да се срещнем — отговори Червения.
На обед, докато чакаха да направят поръчката си в кафенето на О’Брайън, влезе Сабу.
— Ето ти го оня, дето ми скапа хубавия ден — каза Бепи на Червения. — Хей, Сабу, ела насам.
— Айде стига бе — каза през смях Червения, — тоя наистина прилича на индиец.
— Сабу, къде си паркирал слона? — попита Бепи.
— Името ми не е Сабу. Казвам се Джоуи Ди и нямам слон.
— Джоуи Ди, а? — каза с насмешка Бепи. — Ей, той се казвал Джоуи Ди. Готин пич е тоя Джоуи Ди. Добре, Сабу, а как ти е цялото име? Гунга Дин?