Човек на почит

Бепи знаеше, че да получиш комплимент от възрастен е висока чест.

След като изпиха по няколко чашки, всички си тръгнаха, но Бепи остана да поговори насаме с господин Морано. Попита го за неговите акции на „О Джей Ей Ойл“.

— Да, купих хиляда — каза дон Емилио. — Обаче изобщо не съм проверявал как вървят.

Бепи му каза, че акциите са скочили до тридесет долара и една осма. Морано не вярваше на ушите си.

— Трябва ли да продаваме, Бепи? — попита той.

— Да. Ще продаваме на деветдесет долара — отговори му Бепи.

— Какво…? Деветдесет долара?

— Аха. Деветдесет долара. Аз ще ви кажа кога да продавате, става ли?

— Ти май се майтапиш с мен!

— Аз да се майтапя с вас? — усмихна се Бепи.

— Невероятен си! Известно ли ти е, момче?

Настроението на Бепи бе приповдигнато от успеха му на фондовата борса. Започна да се чувства в свои води на „Уолстрийт“. Нощем ходеше да пие вино и да вечеря сред други хора с бели якички. Опита да се приспособи, но усещаше, че мястото му не е между тях. А и с Але Хоп на масата си е като трън в очите им.

Нощем баровете бяха претъпкани, а вътре всички се наливаха с алкохол и си приказваха за работа. От време на време разговорите се насочваха към парите и къде може да се намерят. Прилагайки малко сила там, където трябва, Бепи доби славата на поредното уолстрийтско кредитно учреждение. Даваше на заем пари, приемаше залози за резултати от бейзболни мачове, борби и конни надбягвания. Беше лихвар. Червения стана съдружник с дял от четиридесет процента и се занимаваше с всички сделки от този род, но на „Уолстрийт“ се знаеше, че шефът е Бепи. И на хората не бе нужно много време да разберат, че Бефино Менесиеро стои начело на новоорганизирана престъпна фамилия в района. Доста от тях силно желаеха да ги смята за свои приятели.

Дон Емилио даде картбланш на Бефино да прави на „Уолстрийт“ каквото пожелае. Дори му даде на заем пет хиляди без лихва, докато продаде акциите си, за да започне. Подобни агресивни инициативи в публичната сфера се нуждаеха от благословията на някой големец в мафията, за да получат право на територия в Ню Йорк. Те трябваше да бъдат съгласувани и одобрени от Организацията. Дон Емилио даде на Бефино одобрението и заема, без да го разпитва.

В началото бизнесът беше дребен, но постепенно започна да се разраства. Например един клиент — Том О’Малей — взе заем от двеста долара и трябваше да върне триста в края на месеца. Бизнес от такъв мащаб изглеждаше порядъчно добър, а бъдещето — светло за Бепи и Червения. Бепи никога не отказваше сделка. Винаги изслушваше хората. След няколко месеца нещата тръгнаха гладко във всички направления и те започнаха да трупат доста пари.