Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Не. Джоуи Деспорто.
— Деспорто? — попита Бепи. — Ти да не си италианец?
— Разбира се. Ти какво си мислеше?
— Мислех, че си мексиканец или индиец… Или може би арабин. Никога не съм допускал, че си италианец. И ме предизвика да те цапардосам и да те изритам, без да отвърнеш? Що за италианец си?
Джоуи Ди отвърна простичко:
— Аз съм кротък италианец.
— Кротък ли? Ха! Какво ще кажеш за крясъците в канцеларията? — засмя се Бепи. — Добре, Джоуи Ди, кротък италианецо, седни да хапнеш с нас. Поканен си да обядваш с нас и отсега нататък ще ме слушаш, иначе ще ти строша капачките на колената. Ah capeesh?
— Si, io capeesh. — Джоуи Ди се усмихна тарикатски.
— Ей, Бепи. Да не искаш да разговаряме за идеята ми пред този? — попита раздразнено Червения.
— Да. Нали каза, че става въпрос за хранителни специалитети? Освен това става късно, така че давай да говорим. Днес не мога да закъснявам за работа. Оня шибан Мелвин ме наблюдава зорко като ястреб.
— Добре. Смятам, че трябва да разширим съвместната си дейност в нови предприятия. Не можем да организираме залагания в районите на други хора, защото ще си имаме неприятности с батковците. Това ти е известно — обясни Червения. — Следователно нашият бизнес е ограничен в територията на „Уолстрийт“, нали така?
Бепи се намръщи срещу Червения и каза:
— Щяхме да говорим за хранителни специалитети, а не за ограничени територии. — Извърна бързо глава, погледна Сабу и побутна чинията с мариновани краставички към него. — Вземи си краставичка, Сабу — измърмори той. — Продължавай, Червен, слушам те.
— Искам да отворим заведения за сандвичи в района на „Уолстрийт“. Даже можем да пренесем цялата дейност в тях, а ония нехранимайковци ще откачат по италианските сандвичи — кюфтета, наденица с чушка, телешко с чушка, с италиански хляб. Дебелия Ники ще доставя хляба от неговата пекарна на Мълбери стрийт. Вече го питах. Каза, че ще ни го дава по цени на едро. Дебелия Ники прави страхотен хляб, а? Хората ще могат да се хранят и да правят залагания. Идеална обстановка.
— Да. Добре звучи.
— Това е хубава идея. Харесва ми — обади се Джоуи Ди, дъвчейки една краставичка. — Снекбарове. Ето за какво говори той. Снекбарове. Правят добър оборот. Всичките са печеливши.
— Слушай, Сабу — каза остро Бепи, — не говори, когато се храниш. Не се дръж като селяндур около мен. Бъди по-изискан на масата. Дъвчи със затворена уста.
Джоуи Ди кротко наведе глава почти до чинията и продължи да яде. Бепи премести поглед към Червения.
— Добре, Червен. Въодушевен съм от идеята. Намери помещение и го преустрой, като използваш парите, които имаме в общия фонд. Ако ти трябват още, обади ми се. Води сметка за всеки похарчен цент, за да мога да контролирам какво става. Не искам да сънувам кошмари. Делим както досега — шейсет на четиридесет. Разбрахме ли се?
— Естествено. Същите дялове. Шейсет на четиридесет.
Червения се зае със снекбара и след шест месеца търговията вървеше отлично. Печалбата беше висока. Ето защо той предложи да открият още един.
— Действай — съгласи се Бепи. — Обаче Маймуната трябва да стане управител на снекбар номер две. Свали го от производствената линия на бар номер едно. Той ще върви към върха заедно с нас. Разбрахме ли се? — Червения не отговори. — Братовчед ти може да запази работата си като управител на първия ни бар. Искам отсега нататък Маймуната винаги да бъде шеф. Съгласен ли си? Чакам отговора ти, Червен.
— Разбира се, че съм съгласен. Напълно съм съгласен. Знаеш ли, Бепи, ти си от голяма класа.
— Брей, и защо?
— Ти си велик. Харесва ми как казваш само „бар номер едно“, „бар номер две“. Виждам как някой ден ще кажеш „бар номер двайсет и девет“ или „трийсет“.
— Някой ден ще го кажа и ти ще бъдеш с мен, ако правиш това, което трябва, Червен. Не като историята с Дебелака. Тогава ми изигра номер. Мисля си лоши неща за паричните приходи от онова нападение.
Червения погледна Бепи със силно поруменяло лице.
— Това няма да се случи никога повече, Бепи. Говориш за портфейла на готвача, нали? Е, с тези неща е приключено. Вече винаги постъпвам както трябва. — Червения се стараеше да звучи убедително. — Срещал ли си се скоро с Дана?
— Не сменяй темата! По-добре е наистина да правиш каквото трябва, защото още ме е яд за онова, което взе тогава. Навестяват ме кошмарни мисли, а знаеш, че това не е добре — каза Бепи и извърна глава.