Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Червения кимна в знак на съгласие, но пак опита да смени темата.
— Все пак кажи ми за Дана. Чувам, че излизала с други момчета.
Бепи неохотно отстъпи и отговори:
— Семейството й още не може да ме понася. Обаче оня ден срещнах баща й на улицата и той ме покани да хапнем в апартамента им. Естествено, не отидох. „Не се притеснявай — каза ми той, — пак ще се съберете с Дана.“ Старият ме харесва, а и аз го харесвам. Тя ходи с едно момче, което се казва Маузи. Смятат, че си е намерил добра работа. Бил печатар или нещо такова.
— Маузи? Ама че име!
— Познаваш го, Червен. Един леко гърбав тип от „Бей Паркуей“. Ако го видиш, веднага ще се сетиш кой е. На около двайсет години е и има хубава кола. Едно дребно копеле. Тая седмица два пъти ми се явява в сънищата и това започва да ме вбесява. Твърде много търпях. Наистина харесвам Дана, та май ще трябва пак да пощурея и да му изкарам дробовете навън.
Няколко месеца по-късно в бруклинския „Клуб 602“, където младежите ходеха да пийнат и потанцуват, едно хубаво момиче се приближи до Бефино.
— Здрасти, Бепи — каза тя и се наведе над масата да го целуне. Беше излизал с нея около дузина пъти.
— Здрасти, Сандра, какво става? — отвърна Бепи с усмивка.
— Хайде да танцуваме, Беп. Искам да си поприказваме.
— Седни да ти починат краката и пийни нещо — каза й Бепи весело.
— Не, Бепи, ела да танцуваме. Искам да си поприказваме. Свирят нашата песен. Хайде, Бепи. Танцувай с мен. Моля те.
— Танцувай с Але Хоп. Той също обича тая песен. Давай, Але, потанцувай с нея — засмя се Бепи.
— Забрави за танца, умнико — озъби му се тя и гласът й стана жлъчен. — Ще говорим тук. През последните пет месеца с теб ту бяхме гаджета, ту не бяхме, Бепи. Само дето през повечето време не бяхме. Излизаше с мен, когато ти се прииска жена. Права ли съм?
— Абсолютно права си. И какво, Сандра?
Тя се надвеси съвсем близко до него. Снишавайки гласа си, продължи:
— Знаеш, че съм луда по теб. Правя всичко, което поискаш от мен. Така ли е?
— И за това си права, Сандра. Продължавай да опитваш, ще ти кажа, когато сбъркаш. Пробвай още веднъж.
— Сега съм бременна… От два месеца и половина.
— Браво! — викна той. — Браво! Тук сгреши, скъпа, сгреши! Не може да е от мен. Когато съм бил бебе, са ми завързали топките. Не си попаднала на когото трябва, мила.
— Аз съм бременна, Бефино — повтори тя натъртено.
— Добре, добре. Значи си забременяла. Успокой се и ми кажи кой е щастливецът.
— Ти, негодник такъв. Знаеш, че си ти — отвърна гневно тя. — Никога не използваше гумичка, въпреки че те молех…
— Слушай, Сандра, ти си симпатично момиче, но не се опитвай да ме хванеш на тясно с такива глупости. Казах ти, че са ми завързали топките. Освен това как можеш да знаеш, че аз съм бащата? Сама каза, че ту съм бил с теб, ту не съм бил. Че през повечето време не съм бил, нали? — Той погледна приятелите си около масата, търсейки подкрепа.
— Сигурна съм, че ти си бащата, защото лягам само с теб — каза тя, впила гневен поглед в него. — Ти си бащата. Идваше при мен само от дъжд на вятър, Бефино, а аз не обичам да ме пренебрегват. Нали знаеш това, скъпи? — Гласът й бе изпълнен със сарказъм.
— Слушай само каква помия. Ти я пренебрегваш, Бефино, вместо да си стоиш вкъщи и да й вириш краката — каза през смях Червения.
— Я си гледай работата, Червен — озъби му се Сандра. — Слушай, Бепи, аз те обичам, а знам, че и ти ме обичаш. Винаги си ми го казвал. Сега обаче съм бременна. — Сандра въздъхна. — Ти си бащата и това ти е ясно. Та какво ще правим?
— Ти си бащата — каза ухилен Червения. — Тя е сигурна, обаче ти дали си сигурен? Ето това е въпросът.
Бепи се замисли за момент.
— Накъде биеш с това? Що за глупости? На какво ти приличам, на умствено изостанал ли? Забременяла си и сега си решила, че ме обичаш. Сигурно ти се струвам голям глупак. И двамата се обичахме, когато ни ставаше хубаво. Всички казват така по време на оргазма. Искаш да го заявя в писмена форма ли? Откажи се.
— Но аз го казвам само за теб, Бепи. Бях девствена, не помниш ли? Ти ми беше първият.
— Да, но дали съм ти бил последен? Това е големият въпрос. Нали така, Червен?
— Много си прав — съгласи се Червения. — Последният получава детето. Такъв е законът в Бруклин.
— Добре де, знам какво ще направим — каза Бепи с по-сериозен тон. — Ще ти уредим аборт. Сега доволна ли си? Ще те изчистим хубавичко, отново ще бъдеш щастлива и ще спреш да ме обичаш.