Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
процепа между стената и хладилника, подпря гръб, подви колене, заби крака и бутна силно. Той
се наклони, после се олюля и се тръшна гръмовно. От металните му вътрешности се чу
разбиване на стъкло и звън на рафтове, секунда по-късно се понесе за- душливата фекална
миризма на плесен и лепкаво умряло пиле.
- Пени, насам! - Скачайки към бара за закуска, тя грабна китката на момичето. То хлъцна
стреснато и се опита да се отскубне. - Престани! - изрече Алекс задъхано и затегли мятащата се
Пени по начин, по който би го направила с упорито дете. - Искаш ли да те застрелят? Скрий се
зад хладилника! Скрий...
От другия край на стаята долетя писък на панти. Марли влетя през предната врата във вихър
от мразовит въздух и плитки. Завъртя се, подпря пушката на рамо и пусна един изстрел, Дарт
също отвърна на пукането на другите оръжия.
„Вълка, къде е Вълка?“
- Залегни! - Алекс изблъска Пени зад хладилника и пропълзя в голямата стая. Чу звучно
„пльок“, когато един куршум се заби в тежката дървена врата и откърти трески. - Марли! Къде
е...?
Секунда по-кьсно, за свой ужас, получи отговор, когато момчетата се качиха, блъскайки се,
по стъпалата. Издут сак висеше от лявото рамо на Вълка. Дясната му ръка беше обвита около
Ърни. Докато двамата се олюляваха вътре през нов залп и бръмченето на куршуми над главите
си, тя можа да ги огледа добре. Лицето на Вълка беше по-бледо от избелен лен.
И покрито е кръв.
70
Крис не се обърна. Дори не мислеше. Може би умът му вече беше пресметнал
възможностите и беше осъзнал, че да се обърне към това, което беше отзад, щеше да е само
загуба на време... или щеше да го накара да замръзне.
Извъртя се надясно. Откъм лявото си ухо чу бързо вдишване, внезапно тупване на ботуш, усети нешо да се втурва отстрани. Една ръка забърса косата му. Крис приклекна и дръпна първия
стол, който му попадна, като го катурна, без да се обръща назад. Чу тропането на дърво по пода, а после запъбането на ботуши, когато нещото отзад се препъна в стола. Но който и да беше, каквото и да беше, не падна. Секунда по-късно огромна ръка се протегна към врата му, сграбчи
яката на ризата и опънатото копринено термобельо отдолу и усука.
Внезапно дъхът на Крис спря. Сърцето му започна да блъска тежко и пред очите му
почервеня първо от паника, а след това от липса на въздух. Мятайки се като риба, безнадеждно
закачена на въдица, от която не може да се освободи, той вдигна ръце, но термобельото беше
толкова стегнато, че не можа да провре пръстите си. Памучната риза се разпра, копчетата
изхвръкнаха, тропайки по пода като подскачащи бобчета. Но здравата копринена тъкан само
стана по-опъната и по-стегната. Нещото, което го беше хванало, сега го разтърсваше като
марионетка. Крис чу, но глухо думкането на ботушите му, които се пързаляха по пода. Коленете
му се огънаха. Той почувства, че пада, усети как челото му удря масата, когато се заби напред.
Нещо, много неща, отскочиха към пода и се разбиха. Чинии, стъкло...? Крис не знаеше. Краката и
бедрата му бяха на пода, но гърдите му - не. Дървото беше все още на петнайсет сантиметра от
носа му, защото Промененият го държеше за този клуп от коприна, провесвайки главата и
гърдите му, за да позволи на гравитацията да си свърши работата. Щеше да остави собственото
тегло на Крис да го убие малко по малко. Това, което стана после, беше случайност.
Дясната ръка на Крис се сключи около нещо. Той отбеляза, че е остро и че е последният му
шанс.
Пръстите му стиснаха тази кама от стъкло и той удари.
71
- He! - Алекс се шмугна покрай Бърт и се пресегна към Вълка, докато Дарт и Марли
затръшваха вратата.
Пръски кръв бяха боядисали лицето и ръцете на Вълка, както и вълчата кожа, закопчана
около врата му. Издутият сак, който беше преметнал през рамо, беше пропит.
„Не! - За една секунда, един ужасяващ момент, глупавото ѝ глупаво сърце се обърна. - Не, не
можеш да умреш, Вълк, не можеш да умреш!“
И тогава осъзна, че кръвта не беше негова.
Лицето на Ърни беше сиво, устните му - почернели. От двете страни на свинското носле
малките му куршуменосиви очи се въртяха. Ръцете стискаха чорбестия му корем. От силната
миризма на желязо и екскременти, която лъхна, когато Вълка отвори якето на момчето, тя доби
доста добра представа за това точно колко зле беше.