Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Хелън — каза Хектор с бодър глас и зловещо безизразни очи. Тялото му се надвеси едва доловимо напред в нейната посока, сякаш не можеше да се сдържи да не посегне и да се опита да я сграбчи. Джейсън закачливо тупна брат си по гърдите далеч по-силно, отколкото нормалните хора като Ейми и Гретхен можеха да предположат.
— Не си груб, нали? — напомни Джейсън на Хектор.
— Просто казвах „здрасти“ на Хелън. Здрасти, Хелън. Хелън Хамилтън, здрасти. Да си ходила до магазина напоследък? — подметна подигравателно.
— Не, не е — каза Лукас иззад гърба й. Хелън се обърна рязко и го изгледа гневно. — Аз щях да знам — каза той толкова тихо, че нямаше начин нормалните хора да могат да го чуят. Но Хелън можеше.
Изведнъж почувства, че вече е преживяла достатъчно заплашително поведение за един ден. Подтиквана от Фуриите, пристъпи лекичко към Лукас. Видя го как си поема рязко дъх и в миг разбра, че Лукас вероятно бе прекарал точно толкова време в опити да премахне от себе си миризмата й след малкото им сборичкване в предния му двор, колкото тя бе прекарала в опити да премахне неговата. Мисълта я направи толкова щастлива, че тя почти се засмя.
— Кажи на Ноел, че зехтинът, който изпрати, беше най-хубавият, който съм опитвала — каза Хелън с коварна усмивчица. Видя как очите на Лукас рязко се отварят малко по-широко от страх и разбра, че правилно бе предположила. У майка му имаше нещо различно. — Всеки път, щом пожелае да опита моите брускети, е повече от добре дошла да се отбие.
Лукас тръгна към Хелън, но изведнъж Джейсън се озова до нея, побутвайки я леко настрани, докато грубо дърпаше Лукас към шкафчетата. Хелън се възползва от шанса да си тръгне, но не можа да се въздържи от една последна язвителна забележка, докато се отдалечаваше.
— Предай на леля си много поздрави — процеди Хелън през оголени зъби, докато минаваше покрай Хектор, съвършено имитирайки заплашителния му тон.
Не спря да изчака отговор. Докато вървеше бавно по коридора, чувстваше как и трите момчета Делос се взират в гърба й така настойчиво, сякаш пробиваха дупки в него, но това ни най-малко не я изнервяше. Беше толкова доволна от себе си, че дори забрави да се прегърби.
Вторникът не мина много по-добре, но поне Хелън бе спряла да се опитва да промени програмата си, за да избягва хлапетата Делос. Вместо това, те променяха графика си, за да я избягват… затова, разбира се, цял ден се натъкваше на тях. Сякаш всеки път, щом завиеше по някой коридор, се сблъскваше с някого от тях.
За да станат нещата още по-лоши, приятелите й бяха започнали да й се дразнят. Клеър смяташе, че Хелън се държи като безгръбначно нищожество. Мат се намусваше и почваше да пъшка всеки път, щом Хелън трепнеше, защото очите й и тези на Лукас са се срещнали.
В сряда кланът Делос смени тактиката. Щом пристигна в училище сутринта, Хелън отиде до шкафчето си и намери Джейсън да я чака там, облегнат на стената, сякаш беше поставен там за украса. Джейсън имаше тяло, сякаш създадено да се изтяга небрежно, много напомнящо на котка, която можеше да се протяга и да си подремва във всеки един миг. Имаше по-грациозно телосложение от братовчед си или от брат си, и когато застанеше до тях, изглеждаше дребен, но по същия начин, както една пантера е дребна в сравнение с лъв или бик. На Хелън, която го виждаше сам в относително пустия коридор, той й се виждаше огромен. Тя се насили да продължи да върви напред и когато той хвърли поглед към нея, тя забеляза, че имаше най-поразително дългите мигли, които беше виждала някога у момче.
— Имаш ли секунда? — попита той сковано, но любезно. Хелън го виждаше как се концентрира, вероятно опитвайки се също така упорито като нея да пропъди Фуриите.
— Да — отговори Хелън, без да вдига очи от пода. Виждаше, че хлапетата, чиито шкафчета бяха близо до нейното, се наслаждават и не бързат да си приберат нещата. Наистина й се искаше да си тръгнат, но никой в гимназията на Нантъкет нямаше да изпусне шанса да наблюдава отблизо още едно възможно спречкване.
— Някои от нас смятат, че би било добра идея, ако се опитаме да изгладим нещата помежду си — каза той бързо, сякаш искаше да приключи с това възможно най-скоро. Хелън се замисли за момент.
— Някои от вас ли? Искаш да кажеш, че още не е взето единодушно решение? За мен, имам предвид — каза Хелън остро.
— Не, съжалявам — каза той, незабавно разбрал какво има предвид тя. — Но мислим — е, поне неколцина от нас мислят, че би трябвало поне да се опитаме да бъдем по-мили един към друг.