Любов под гибелна звезда

По-късно същия ден тя получи разрешение да обядва навън, само за да открие, че Касандра вече е във вътрешния двор, упражнявайки движенията с пръсти, без да използва лъка на виолончелото си. Когато видя Касандра, Хелън рязко спря. Обърна се да влезе обратно вътре, но се блъсна в Ариадна. При допира кожата на Хелън настръхна толкова силно, че я заболяха порите, и макар че се опита да бъде любезна и да се усмихне извинително, ръцете на Ариадна се свиха силно в юмруци около калъфа на цигулката и Хелън се препъна в бързината да се отдалечи от нея; и двете промърмориха някакви извинения.

— С Кас имаме разрешение да се упражняваме навън. Ще бъдем тук навън за обяд през следващите няколко дни — обясни Ариадна бързо, като избягваше да поглежда Хелън в очите, докато се отдалечаваше от нея.

— Благодаря — успя да процеди Хелън през стиснатите си зъби. Върна се в стола да пресрещне Клеър.

— Няма ли да ядем навън? — попита Клеър, все още вървейки към изхода. Забеляза там Касандра и Ариадна, а после се обърна отново към Хелън с невярващо изражение на лицето. — Сериозно? Не се налага да седим на една маса с тях.

— Знам. Просто не искам дори да се доближавам до тях — каза Хелън отбранително, докато си играеше със закопчалката на кутията си за обяд. Клеър забели очи.

— Здрасти — каза Мат, като ги настигна. — Мислех, че отиваме във вътрешния двор. Има още много маси… — Гласът му заглъхна, когато видя момичетата Делос. Мат събра точно толкова сила на волята, колкото да подтисне едно подсвирване при вида на разкошната гледка, разкриваща се от деколтето на Ариадна — твърде впечатляваща, тъй като Ариадна носеше късо потниче и тъкмо в този момент се навеждаше. Хелън знаеше, че лишава Мат от наслада за очите, а Клеър — от слънце, но просто не можеше да се храни навън.

— Вие излезте. Няма проблем — каза Хелън, като ги заряза рязко и се отправи към училищната столова.

— Лени! Какво, по дяволите? — раздразнено се провикна след нея Клеър. — Ако обичаш, би ли престанала да се държиш като пълна тъпачка?

Гласът на Клеър достигна точно зад ъгъла при Хелън. Краят на последната дума сякаш отекна във въздуха, когато тя се озова лице в лице с Хектор и Джейсън, застанали до шкафчетата си. Говореха с Гретхен и Ейми Харт — момиче от горните курсове, от отбора на мажоретките: и двете се скъсваха да флиртуват. Гретхен и Ейми се спогледаха, а после се обърнаха едновременно и се втренчиха в Хелън, сякаш тя беше нещо гадно, което току-що са намерили в носните си кърпички. Фуриите започнаха да шепнат. Хелън си пое дълбоко дъх и се опита да ги изолира.