Проклятието над Прогонващия духове

Кухнята беше в задната част на къщата, с изглед към настлано с каменни плочи дворче. Докато небето просветляваше, Андрю ми предложи закуска. Не беше много, само едно яйце и парче препечен хляб. Благодарих му, но трябваше да откажа, защото все още постех. Да ям, щеше да означава, че съм приел, че Прогонващия духове си е отишъл и че няма да се изправим срещу Изчадието заедно. И без друго изобщо не се чувствах гладен.

Направих каквото предложи Андрю. Откакто Прогонващия духове бе заловен, прекарах всеки един миг, мислейки как можем да го спасим. Мислех си и за Алис. Ако не направех нещо, и двамата щяха да изгорят.

- Торбата на господин Грегъри е все още в стаята ми в „Черния бик“ - спомних си изведнъж, обръщайки се към ключаря. - А той сигурно е оставил тоягата си и наметалата ни в стаята си в хана. Как ще ги приберем обратно?

- Е, това е нещо, с което мога да ти помогна - каза Андрю. - За всеки от двама ни е твърде рисковано да отиде, но познавам някой, който може да ги вземе вместо теб. Ще се погрижа за това по-късно.

Докато гледах как Андрю се храни, някъде в далечината зазвъня камбана. Имаше само един еднообразен тон, а между всеки звън оставаше дълга пауза. Звучеше скръбно, като биенето на погребална камбана.

- Това от катедралата ли е? - попитах.

Андрю кимна и продължи да дъвче храната си много бавно. Изглеждаше, сякаш има толкова малко апетит, колкото и аз.

Зачудих се дали камбаната призовава хората на ранна утринна литургия, но преди да успея да предположа това, Андрю преглътна парче препечен хляб и ми каза:

- Това означава нова смърт в катедралата или в някоя друга църква в града. Или това, или някъде другаде в Графството е починал свещеник и вестта току-що е стигнала. Това е обичаен звук тук тези дни. Страхувам се, че всички свещеници, които роптаят срещу нечестивата тъмнина и покварата в нашия град, биват бързо отстранявани.

Потръпнах.

- Всички в Прийстаун ли знаят, че именно Изчадието е причината за мрачните времена? - попитах. - Или само свещениците?

- Изчадието е достатъчно известно. В района най-близо до катедралата повечето хора са зазидали вратите на избите си с тухли, а страхът и суеверието се ширят навсякъде. Кой може да вини жителите на града, когато не могат да разчитат дори на собствените си свещеници да ги защитят? Нищо чудно, че паството намалява - Андрю поклати тъжно глава.

- Завършихте ли ключа? - попитах го.

- Да - отвърна той, - но сега вече клетият Джон няма да има нужда от него.

- Можем да го използваме - казах, говорейки бързо, за да мога да довърша това, което казвах, преди той да ме спре. - Катакомбите се простират право под катедралата и презвитерството, така че може да има начин да се влезе в тях. Можем да изчакаме до тъмно, когато всички заспят, и да се качим в къщата.

-Това е просто безразсъдство - Андрю отново поклати глава. -Презвитерството е огромно, с много стаи както над, така и под земята. И дори не знаем къде държат затворниците. Не само това - пазят ги въоръжени стражи. Искаш ли и ти да изгориш? Аз определено не искам.

- Струва си да опитаме - настоях. - Няма да очакват никой да влезе в къщата отдолу, при положение, че Изчадието е там. Ще имаме изненадата на своя страна и може би стражите ще са заспали.

- Не - отсече решително Андрю. - Това е лудост. Не заслужава още два живота.

- Тогава ми дайте ключа и аз ще го направя.

- Никога няма да се ориентираш без мен. Там долу е лабиринт от тунели.

- Значи знаете пътя? - попитах. - Бил сте там долу преди?

- Да, знам пътя чак до Сребърната порта. Но това е най-далечното място, до което изобщо бих искал да стигна. И има двайсет години, откак слизах там с Джон. Онова създание там долу насмалко не го уби. Може да убие и нас. Чу Джон: то се променя, вече не е дух, преобразява се в Бог знае какво. Там долу можем да срещнем какво ли не. Хората разправяха за свирепи черни кучета с грамадни, жестоки зъби; за отровни змии. Изчадието може да чете мислите ти, не забравяй; да приеме формата на най-ужасните ти страхове. Не, прекалено е опасно. Не знам коя участ е по-лоша - да бъдеш изгорен жив на кладата от Инквизитора или премазан до смърт от Изчадието. Това не са избори, които един млад човек би трябвало да прави.