Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Не се тревожете за това - казах. - Вие се справете с ключалките, а аз ще си свърша моята работа.
- Ако брат ми не е могъл да се справи, тогава каква надежда имаш ти? Тогава той беше още в разцвета си, а ти си само момче.
- Не съм толкова глупав, че да се опитвам да унищожа Изчадието -казах. - Просто ще направя достатъчно, за да изведа Прогонващия духове на безопасно място.
Андрю поклати глава:
- Откога си с него?
- Близо шест месеца.
- Е - рече Андрю, - това ни обяснява всичко, нали? Знам, че имаш добри намерения, но само ще влошим положението.
-Прогонващия духове ми каза, че изгарянето на клада е ужасна смърт. Най-ужасната смърт от всички. Затова не одобрява изгарянето на вещиците. Ще допуснете ли да го сполети това? Моля ви, трябва да помогнете. Това е последният му шанс.
Този път Андрю не каза нищо. Остана да седи дълго време, дълбоко замислен. Когато все пак стана от стола си, всичко, което каза, беше, че е добре да стоя надалече и да не се набивам на очи.
Това ми се стори добър знак. Поне не ме беше изгонил да си вървя.
Седях отзад, чакайки нетърпеливо, докато сутринта бавно се влачеше. Не спах изобщо и бях уморен, но сънят беше последното, за което мислех след събитията от нощта.
Андрю работеше. През по-голямата част от времето го чувах в работилницата му, но понякога звънецът на вратата издрънчаваше, когато някой клиент влизаше или излизаше от дюкяна.
Беше станало почти девет часът, преди Андрю да се върне в кухнята. В лицето му имаше нещо различно. Изглеждаше умислен. А точно зад него вървеше някой друг!
Изправих се на крака, готов да побягна, но задната врата беше заключена, а двамата мъже бяха между мен и другата врата. После познах чуждия човек и се отпуснах. Беше брат Питър, който носеше торбата и тоягата на Прогонващия духове и наметалата ни!
- Всичко е наред, момче - каза Андрю, като се приближи и сложи длан на рамото ми в успокояващ жест. - Махни това нервно изражение от лицето си и сядай обратно. Брат Питър е приятел. Виж, донесъл ти е нещата на Джон.
Той се усмихна и ми подаде торбата, тоягата и наметалата. Поех ги с благодарствено кимване и ги сложих в ъгъла, преди да седна. Двамата мъже измъкнаха столове изпод масата и седнаха срещу мен.
Брат Питър бе прекарал по-голямата част от живота си работейки на открито и слънцето и вятърът бяха придали на кожата на главата му равномерен кафяв оттенък. Беше по-висок от Андрю, но нямаше толкова изправена стойка. Гърбът и раменете му бяха приведени, навярно от много-то години усърдна работа по земята с градинска лопатка и мотика. Носът му бе най-отличителната черта: закривен като клюн на врана, но очите му бяха раздалечени и в тях имаше дружелюбна искрица. Инстинктите ми подсказваха, че е добър човек.
- Е - каза той, - имаш късмет, че тъкмо аз правех обиколките нощес, а не някой от другите, иначе щеше да се намериш обратно в онази килия! Всъщност отец Кеърнс ме повика точно след зазоряване и се наложи да отговоря на няколко неловки въпроса. Той не беше доволен и съм сигурен, че още не е приключил с мен.
- Съжалявам - рекох.
Брат Питър се усмихна:
-Не се тревожи, момче. Аз съм само един градинар, за когото се знае, че трудно чува. Той няма дълго да се занимава с мен. Не и когато Инквизиторът е заловил толкова много други хора, които се готви да изгори на кладата!
- Защо ме оставихте да се измъкна? - попитах.
Брат Питър повдигна вежди:
- Не всички свещеници са под контрола на Изчадието. Знам, че ти е братовчед - каза той, обръщайки се към Андрю, - но нямам доверие на отец Кеърнс. Мисля, че Изчадието може да се е добрало до него.
- Това си мислех и аз - каза Андрю. - Джон е бил предаден и съм сигурен, че Изчадието е зад всичко това. То знае, че Джон е заплаха за него, затова е накарало податливият ни братовчед да се отърве от него.
- Да, мисля, че си прав. Забеляза ли ръката му? Казва, че е превързана, защото се изгорил на свещ, но отец Хендъл имаше нараняване на подобно място, след като Изчадието се добра до него. Мисля, че Кеърнс е дал кръвта си на онова създание.
Сигурно съм изглеждал ужасен, защото брат Питър се приближи и обгърна с ръка раменете ми.