Проклятието над Прогонващия духове

От уроците си по латински знаех, че „бдение“ означава „будуване“. И въпреки това не ми стана ясно какво смятат да правят.

- Четат молитви и бдят над тялото - обясни Андрю, усмихвайки се на озадаченото изражение на лицето ми. - Кой е починал, Питър?

- Клетият отец Робъртс. Посегнал на живота си. Хвърлил се от покрива. Това прави вече пет самоубийства тази година - той хвърли поглед към Андрю, а после отново се взря право в мен. - Влиза в умовете им, нали разбираш. Кара ги да правят неща, които са в разрез с Бог и със собствената им съвест. А това е много тежко за един свещеник, който е дал святи обети да служи Богу. Така че когато вече не може да издържи, понякога той отнема собствения си живот. А това е ужасно деяние. Да отнемеш сам живота си е смъртен грях и свещениците знаят, че никога не могат да отидат в Рая, никога не могат да бъдат с Бог. Помисли си колко ли лошо трябва да е да ги тласнат към това! Ако само можехме да се отървем от това ужасно зло, преди в този град да не остане нищо добро, което да поквари.

Настъпи кратко мълчание, сякаш всички се бяхме замислили, но после видях устата на брат Питър да се движи и си помислих, че може би се моли за клетия мъртъв свещеник. Когато се прекръсти, бях сигурен в това. После двамата мъже се погледнаха и едновременно кимнаха. Без да проговорят, бяха стигнали до съгласие.

- Ще дойда с теб чак до Сребърната порта - каза Андрю. - След това брат Питър може да успее да помогне...

С нас ли идваше брат Питър? Той сигурно беше прочел изражението на лицето ми, защото вдигна двете си длани, усмихна се и поклати глава:

- О, не, Том. Липсва ми смелост дори да се доближа до катакомбите. Не, това, което Андрю иска да каже, е че мога да помогна по друг начин: като те упътя. Виждаш ли, има карта на тунелите. Поставена е в рамка точно на входа на презвитерството - онзи, който извежда право към градината. Вече не помня колко часове съм прекарал, чакайки там някой от свещениците да слезе и да ми възложи задачите за деня. През годините съм опознал всеки сантиметър от онази карта. Искаш ли да запишеш това, или ще го запомниш?

- Имам добра памет - рекох.

- Е, просто ми кажи, ако искаш да повторя нещо. Както каза Андрю, той ще те упъти чак до Сребърната порта. Минеш ли веднъж през нея, просто продължавай да вървиш, докато тунелът се разклони. Следвай левия проход, докато стигнеш до няколко стъпала. Те водят нагоре към една врата, отвъд която е голямата изба за вино на презвитерството. Тя ще е заключена, но това не би трябвало да породи никакъв проблем, когато имаш приятел като Андрю. Има само още една врата, която извежда от избата, и тя е върху далечната стена в десния ъгъл.

- Но не може ли Изчадието да се промъкне след мен във винарската изба и да избяга? - попитах.

- Не - то може да напусне катакомбите единствено през Сребърната порта, така че си в пълна безопасност от него щом влезеш през вратата във винарската изба. Сега, преди да излезеш от избата, има нещо, което трябва да направиш. На тавана вляво от вратата има капак. Той води към пътеката, която се простира покрай северната стена на катедралата - хората, които доставят продуктите, го използват, за да свалят долу виното и ейла. Отключи го, преди да продължиш нататък. Това би трябвало да се окаже по-бърз маршрут за бягство, отколкото да се връщаш до портата. Дотук ясно ли е?