Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Това сме го обсъждали вече — заяви твърдо Касандра. — Не можем да рискуваме. В някои от тези свитъци са закодирани проклятия, които могат да навредят на непосветените.
Другите трима се обърнаха към Клеър с очакване.
— Ами тогава посветете ни — заяви Клеър, като предизвикателно скръсти ръце и присви очи. — Направете ни жреци и жрици на Аполон.
— Я повтори — каза Джейсън, обръщайки се към Клеър. Беше толкова зашеметен, че лицето му беше безизразно.
— Значи това е планът, по който работеше през последните дни? Онзи, за който ни каза да не се тревожим? — попита той с все по-надигащ се и изтъняващ глас.
— Аха — отвърна Клеър, напълно невъзмутима.
— О, миличка. Няма начин да стана жрица — каза Ариадна. Тя поклати категорично глава. — Не ме разбирай погрешно, бих дала живота си за Хелън, но да се присъединя към жреческото съсловие? Е, не. Съжалявам.
— Защо не? Знаеш ли изобщо какво означава да станеш жрица? — попита Клеър. — Е, аз прочетох едно друго, и мога да ви кажа, че не е това, което всички си мислите.
Клеър обясни, че древните гърци били много по-свободомислещи по отношение на цялата история с жречеството, отколкото която и да е съвременна религия. Жреците и жриците трябвало да останат бездетни, докато служели на бог Аполон, но от никого не се очаквало да бъде жрец или жрица завинаги. Можеш да се откажеш, когато поискаш. После имаше няколко малки правила за това, да държиш чисти различни части от тялото си, да правиш редовни жертвоприношения чрез изгаряне, придружени от основни заклинания, и да постиш по един ден веднъж на всяко новолуние в знак на почит към сестрата близначка на Аполон — Артемида. Това бе горе-долу всичко.
— О. Е, брой ме и мен тогава — каза Ариадна, като се ухили и сви рамене. — Определено не ми е проблем да се погрижа гънките между пръстите на краката ми да са почистени, преди да се присъединя към другите на масата, само не искайте от мен да се отказвам от…
— Схващаме, Ари — прекъсна я Джейсън: не гореше от желание да чуе какво се кани да каже сестра му. — Е, как ще действаме по въпроса?
— Трябва да има някакво изпитание, което да преминем — добави Мат, заинтригуван. Изглежда започваше да му харесва идеята да стане жрец на Аполон.
— Богините на Съдбата решават кой ще се присъедини. После Оракулът извършва ритуала на посвещаването — отвърна Клеър, като погледна многозначително Касандра.
— Аз ли? — възкликна Касандра, стресната. — Аз не знам как да…
Касандра млъкна рязко, когато Клеър смутено й подаде стар пергамент. Очевидно беше отмъкнат от библиотеката на семейство Делос, което означаваше, че Клеър от дни е прониквала тайно в библиотеката и е тършувала из потенциално прокълнати свитъци, преди да го намери. За миг настъпи мълчание, когато всички осъзнаха точно колко опасни са били действията на Клеър.
— Трябваше да направя нещо! — възропта Клеър, без да се обръща конкретно към някого. — Хелън минава през ада, буквално през ада, всяка нощ…
— А какво те кара да мислиш, че Хелън е по-важна от теб? — попита Джейсън и лицето му стана яркочервено от гняв. — Някои от нещата, написани в онези свитъци, можеха да те убият!
— Не мога просто да седя и да гледам как най-добрата ми приятелка страда! Няма да го направя, дори и да съм само простосмъртна — изкрещя му в отговор Клеър, сякаш цитираше нещо, което той й беше казал.
— Нямах това предвид, и ти го знаеш — каза той, като вдигна ръце и изсумтя раздразнено.
— Ей, хора — намеси се Хелън, като се опита да пристъпи между тях, пляскайки с ръце в универсалния жест за „тайм аут“.
— Просто не се бъркай в това! — изкрещя Джейсън. Шмугна се покрай Хелън на път към вратата. — Не си център на вселената за всички, да знаеш.
Вратата се затръшна зад него и последва неловка пауза. След миг Клеър се завъртя да застане с лице към Касандра.
— Можеш ли да го направиш? — запита настойчиво Клеър. Хелън с изненада видя в очите й да искрят сълзи. — Можеш ли да ни посветиш или не?