По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Невероятен беше. Джена знаеше, че бащите на другите деца са адвокати, учители, търговци. Мъже, работещи в офиси, в заводи, в грозни небостъргачи. Бащата на Трейси например въртеше някакъв голям и скучен бизнес. Никой от тях не беше като Стюарт Кели.
А и той изглеждаше много по-добре от всички бащи, които беше виждала. Господин Девън бе на практика плешив. Бащата на Емили имаше шкембе, увиснало над колана му. Стюарт Кели обаче можеше да мине за филмова звезда! Погледите, които жените му хвърляха, докато двамата е Джена се разхождаха из мола, не бяха останали незабелязани за нея.
Същото бе и е касиерката в кафенето. Тя взе банкнотата, която той й подаде, без да я гледа. Не можеше да свали очи от него.
— Надявам се, че сте харесали храната, господине — изломоти жената.
Стюарт й отвърна с напълно безизразно лице:
— Оказа се страхотно вкусна кока-кола.
Забавен беше, доволно си помисли Джена. Касиерката не схвана. Само се усмихна, докато му подаваше няколко монети.
— Извинете — рече й Стюарт, — но мисля, че има грешка. Подадох ви банкнота от двайсет долара.
— О, не, господине, десет долара бяха — отвърна касиерката.
Стюарт я погледна подозрително.
— Уверена ли сте? Сигурен съм, че бяха двайсет.
Джена не устоя. Съсредоточи се и прочете съзнанието на касиерката.
„Това са най-лесно изкараните десет долара в живота ми.“
— Двайсетачка беше — обяви Джена.
Жената силно стисна устни. Един мъж с бяла риза и бадж, на който пишеше: „Управител“, се приближи към тях.
— Проблем ли има? — попита ги той.
— Няма никакъв проблем — отвърна продавачката и извади от касата банкнота от десет долара. — Ето рестото ви, господине.
— Благодаря ви — любезно отвърна той. — Видя ли ме колко пари й дадох? — Стюарт попита Джена, докато се връщаха в мола.
— Не. Но прочетох мислите й и видях, че иска да те измами.
Той се засмя.
— Страхотен талант имаш, Джена. Явно няма да се налага да се тревожа, че някой ще поиска да измами теб. Или мен, докато ти си наоколо! Най-добре е да бъдем заедно. Какво мислиш?
— Добре ми звучи — безгрижно отвърна тя, но знаеше, че усмивката й се простира от ухо до ухо.
След това двамата разгледаха витрините и говориха за мода, книги, изкуство. Стюарт трябваше да си купи някакви неща от аптеката и така откриха, че използват една и съща паста за зъби.
По едно време спряха пред студио за татуировки и Джена се възхити на моделите, изложени на витрината.
— Харесваш ли татуировките? — попита я той.
Тя кимна.
— Искам да си направя.
Изгледа го изпитателно, за да установи реакцията му. Повечето родители, които познаваше, щяха направо да се побъркат, ако децата им признаят, че искат да се татуират.
Но не и Стюарт.
— Може би не е зле да изчакаш — меко рече той. — Не забравяй, че това е решение за цял живот. Знам, че вече има начини за премахването им, но все пак решението е важно, пък и са скъпи. И аз преди много време мислех да си направя.
— Каква? — попита момичето.
— Нищо оригинално. Едно име, изписано в сърце. — Той се усмихна. — Барбара.
— Е, вероятно се радваш, че не си го направил — отвърна Джена, — като се има предвид как са се развили нещата.
— М-м-м. — Стюарт се усмихна тъжно. — Е, никога не се знае. Винаги мога да си направя татуировка.
„Просто татуировка ли?“ — замисли се Джена. — „Или името Барбара, изписано в сърчице?“ Но не посмя да го попита. Беше прекалено невероятно, че да се надява да се случи.
— Виж — каза й той, — тук имат и временни. Хайде да ги видим.
Влязоха и разгледаха различните лепенки, които се продаваха. Джена се възхити на едно листче с букви и няколко вида рамки с плетеници.
— Това е готино, можеш сам да си измислиш как да изглежда — рече му тя. — И пише, че издържат поне една седмица. Можеш да опиташ нещо и след седмица, ако все още ти харесва, да си направиш истинска такава.
— Чудесна идея — съгласи се Стюарт. Той взе едно от листчетата и отиде да го плати на касите.