Житията на светците

Хората се скупчиха зад дядо ми и мен. Ограждаше ни съвсем тесен кръг, но все пак достатъчен, за да може дядо да размахва бастуна си. Аз се присъединих към хора от пеещи богомолци, обаче устните на дядо останаха плътно притиснати в каменно мълчание. Само размахваше бастуна си в забързан, нервен ритъм над хлъзгавите от дъжда павета. Накрая процесията се отклони от Сан Джузепе към квартала Джовани Батиста — най-бедната част от Вале дел Соле, където именно живееше Фабрицио. Тук уличките не бяха павирани и при дъжд се превръщаха в море от гъста кал, в която се отпечатваха стъпките на минаващите. Къщурките в този краен квартал бяха изградени от същия камък, както и в останалите краища на Вале дел Соле, но за разлика от тях в Джовани Батиста преобладаваха едноетажните постройки с много по-занемарен вид, с олющена боя по предните врати. Някои от къщите отдавна бяха изоставени, защото техните собственици се бяха преселили в Америка. Познаваха се най-вече по закованите дървени капаци на прозорците и вратите, напречно обковани с дъски. Стените им бяха започнали да се рушат, а покривите им бяха кипнати, защото покривните греди бяха проядени от дървесните червеи и от гниенето заради влагата. Преминахме и покрай къщата на Фабрицио, с мизерен вид както съседните, с покрив, леко наклонен към улицата. Никога не бях влизал вътре, защото майката на Фабрицио — едра, по накуцваща черноока жена — винаги ме гледаше с подозрение и ме караше да го чакам отвън пред вратата, когато идвах да го взимам. Но се е случвало да надзъртам вътре през открехнатата врата — виждаше се само една тънеща в полумрак стая, преградена в средата с изпоцапана завеса. Всичко вътре изглеждаше оскъдно; замазаният с глина под беше мръсен, а огнището представляваше просто една кухина в стената. Нощем, беше споделил с мен Фабрицио, всички от тяхното семейство спели от едната страна на завесата, а овцете и козите — от другата. Цялата им къща сега ми се стори съвсем пуста, защото никой не бе застанал край портата с дарове в ръце. По всяка вероятност всички се трудеха по нивите, пък и бащата на Фабрицио бе известен като един от малцината в селото, които не внасяха лептата си за празника.