Житията на светците

Падре Николо ръководеше първата част от службата, като през цялото това време монсиньор Фелано остана на скамейката си, прилежно скръстил ръце в скута си. Приятният му баритон се чуваше само когато трябваше да пее в унисон с паството. Падре Николо изнесе своята проповед с необичайна за него лекота в изразяването, като всяка дума произнасяше звучно и отчетливо, без да пропуска и най-дребните извивки на интонацията; обаче присъствието на монсиньор Фелано в църквата по-скоро приличаше на някаква невидима заплаха, защото падрето начесто се извърташе към скамейките вляво от пътеката, което пък го принуди поне десетина пъти доста внезапно да се обръща и в противоположната посока, за да обхваща с поглед всичките присъстващи богомолци — просто така, за поддържане на равновесието. Поглеждаше за кратко над главите на насъбралото се паство, чак до разпятието отсреща, след което отново обръщаше глава в посоката на монсеньор Фелано. Накрая, след като падрето приключи и своята тържествена проповед, монсеньор Фелано се надигна, а падре Николо се оттегли на скамейката след нисък поклон, като веднага щом седна, измъкна носната си кърпа и дискретно попи дребните капчици пот от челото си.

Монсиньор Фелано се облегна върху малкия църковен аналой, по-скоро се надвеси над него като едра планинска птица на някой клон. Мълчаливата му поява като че ли вдъхна респект над паството и за миг всички застинаха, пазейки пълна тишина. Той започна тихо и спокойно, с идеално школуван италиански, без никаква следа от диалект, който отначало ни се стори затрудняващ, за да следваме мисълта му, но постепенно се избистряше, докато накрая стана прозрачна като стъкло, сякаш думите изчезнаха и остана само тяхното значение, носещо се във въздуха като вятър.

— Мария е била жена — започна той, прегънал ръката си с дълги пръсти на аналоя, — благословена с Божията милост. Една жена, за която непорочното зачатие е било просто знак свише за нейната вътрешна чистота. Но тя в същото време е била от плът и кръв, жена на прост занаятчия, като онези жени — точно тук той вдигна ръка, с протегнати два пръста, за да размаха ръката си сред притихналата църква, — които можете да срещнете докато прекосявате улиците на вашето село, жена с дете на ръце или с делва с вода на главата си. Евангелията ни учат, че дева Мария е била жена, отличаваща се с доброта и благоприличие. Само че има и една друга история за нея, която те не ни разкриват. Те не ни казват — сега той се отдръпна от аналоя, за да слезе от подиума долу, сред паството, за онзи ужасяващ срам, който тя трябвало да изстрада заради скептиците, които не повярвали в непорочното зачатие. Евангелията не ни казват също — продължаваше монсиньор Фелано с постепенно увеличаване на темпото и силата на гласа си, — за изпитанията, които тя и Йосиф трябвало да изтърпят, за да осигуряват препитанието на семейството си, за отглеждането на младенеца. Говоря за същите трудности, с които всички ние се сблъскваме, говоря за отрудения живот на бедните люде. Те не ни казват — сега вече той започна да изстрелва думите като куршуми, като понякога удряше дланта на едната си ръка с юмрука на другата, — за болката на една майка, която трябвало да преживее гледката, при която нейният първороден син бил заплюван от тълпите и прикован на кръста като обикновен престъпник. — Последва пауза, както проливният дъжд при някоя опустошителна буря внезапно стихва, а гласът му спадна почти до шепот. — Ето, и това е част от историята на Мария.