Житията на светците

Веднага щом свърши, четирима широкоплещести членове на комитета по честването на празника си проправиха с усилия път сред множеството от дъното на църквата по централната пътека, понесли малката дървена носилка, която обикновено се използваше за пренасянето на ковчезите от църквата до гробището. Оставиха носилката пред нишата с дъговидния свод отдясно на източната половина на олтара, където винаги стоеше статуята на Мадоната — голяма усмихната фигура с ореол, обсипан със звезди, и яркосиня рокля, сгушила младенеца Исус в скута си. Ние останахме по местата си на скамейките, загледани в мускулестите четирима мъже, пренасящи статуята на Мадоната върху носилката; на стъпалата пред олтара падре Николо, с китка в ръка, търпеливо изчакваше отстрани, за да оглави процесията. Монсиньорът се отпусна на една от най-близките до олтара скамейки. На пръв поглед изглеждаше, че той няма да вземе участие в процесията, но съвсем друго подсказваше наличието на балдахина и четирите момчета, които сега се суетяха с повторното издигане и опъване на балдахина в дъното на централната пътека, докато членовете на комитета пък чакаха да се подредят в процесията след монсиньора.

Председател на комитета тази година беше Алфредо Мастроантонио. Сега той се приближи до олтара, за да поздрави монсиньора. Алфредо, беше чичо на падре Николо и бе много уважаван в селото, защото не работеше, а се издържаше само от рентите, които събираше от земите, които бе наследил. Макар да не беше от най-богатите — например нямаше автомобил, нито голяма къща — Алфредо винаги ходеше облечен с костюм и говореше с всеки с добре подбрани фрази на съвсем правилен италиански, защото бе завършил гимназията в Рока Сека. Той се приближи до монсиньора, коленичи пред него и допря устните си до десницата на протегнатата ръка, след което му благодари на висок глас за присъствието му. Главите на всички присъстващи се извърнаха към него. Когато Алфредо се надигна, очите му за кратко се извърнаха към дядо ми, намиращ се на няколко метра от предната скамейка. Като че ли се готвеше да го повика при себе си, за да го представи на монсиньора, но в последния момент той плесна с ръце, сякаш обявяваше края на церемонията. Но след това се обърна с гръб към нас, за да прошепне няколко думи на монсиньора.