Войната на Калибан

Боби също му се усмихна и хвърли поглед към името на костюма му. Ефрейтор Мацуке. Човек никога не знаеше на кого ще налети в каюткомпанията или в залата за тренировки. Не беше лошо да си създаде някой и друг приятел.

Чу да я викат по име и побърза да пристъпи в стаята.

— Сержант Дрейпър — повтори капитан Торсън и посочи нетърпеливо към един стол до дългата съвещателна маса.

— Сър — отвърна Боби и му козирува, преди да заеме мястото си. Беше изненадана колко малко хора има в стаята. Само Торсън от разузнаването и двама цивилни, които не познаваше.

— Сержи, обсъждаме някои подробности от твоя доклад; ще се радваме да дадеш своя принос.

Боби зачака да я представят на двамата цивилни, но когато стана ясно, че Торсън няма намерение да го прави, каза просто:

— Да, сър. Ще направя всичко по силите си, за да ви помогна.

Първият цивилен, сурова на вид червенокоса жена в много скъп костюм, рече:

— Опитваме се да подредим във времето събитията, предшестващи нападението. Можете ли да ни покажете на тази карта къде сте се намирали вие и отрядът ви, когато получихте радиосъобщението да се върнете в аванпоста?

Боби им показа, а после проследиха едно по едно събитията от деня. Докато гледаше донесената от тях карта, тя за първи път видя колко далеч по леда е била запокитена от падането на орбиталното огледало. Изглежда само сантиметри я бяха делили от вероятността да бъде смазана на прах като останалите от взвода ѝ…

— Сержант — повиши глас Торсън и по тона му тя разбра, че вече я е повикал няколко пъти.

— Сър, съжалявам, но като гледах тези снимки, се отнесох. Няма да се повтори.

Торсън кимна, ала на лицето му се появи странно изражение, което Боби не успя да разгадае.

— Това, което се опитваме да определим, е къде точно е била пусната Аномалията преди нападението — обади се другият цивилен, пухкав мъж с оредяваща кафява коса.

Сега го наричаха „Аномалията“. Човек можеше да чуе главната буква в начина, по който го произнасяха. „Аномалия“, като нещо, което просто се случва. Странно случайно събитие. Всички все още се страхуваха да го назоват с истинското му име. Оръжието.

— И така — поде пухкавият мъж, — като съдим по продължителността на радиовръзката ви и информацията за загуба на радиосигнал от други инсталации в района, успяхме да определим, че източникът на заглушаващия сигнал е била самата Аномалия.

— Чакайте — прекъсна го Боби, клатейки глава. — Как така? Чудовището не би могло да заглуши радиото ни. То нямаше никакви технически приспособления. Не носеше дори проклет скафандър, за да диша! Как ще носи заглушаваща апаратура?