Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Някой друг.
В апартамента му единственият малък Г. кенон протягаше листенца към светлината. Без някаква съзнателна мисъл Пракс опита с пръст почвата. Богатият аромат на добре балансирана почва беше като тамян. Стръкчето се справяше доста добре предвид обстоятелствата. Той погледна часовника на ръчния си терминал. Бяха минали три часа, откакто се бе прибрал вкъщи. Болката в челюстта постоянно напомняше за себе си.
Ако Мей не вземаше лекарството си, нормалната флора на храносмилателната ѝ система щеше да нарасне прекалено. Бактериите, които обикновено живееха миролюбиво в устата и гърлото ѝ, щяха да се надигнат срещу нея. След две седмици можеше и да не е мъртва, но в най-добрия случай щеше да е толкова болна, че връщането ѝ към живот би било проблем.
Водеше се война. Във войната умираха деца. Това беше част от лавинообразния ефект. Той се закашля, което бе много болезнено, но все пак по-поносимо от мисленето. Трябваше да си тръгне. Да се махне оттук. Ганимед умираше около него. Не можеше да направи нищо за Мей. Нея я нямаше. Момиченцето му го нямаше.
Плачът се оказа по-болезнен от кашлянето.
Той не толкова заспа, колкото загуби съзнание. Когато се събуди, челюстта му бе силно подута и прещракваше, когато отвореше уста прекалено широко. Чувстваше ребрата си малко по-добре. Седна на ръба на леглото и зарови лице в дланите си.
Щеше да отиде на космопорта. Щеше да отиде при Басиа, да му се извини и да помоли да го вземат с тях. Да се махне от системата на Юпитер. Да отиде някъде и да започне отново, да загърби миналото. Да загърби проваления си брак и унищожената си работа. Да загърби Мей.
Преоблече се в не толкова мръсна риза. Изтърка се под мишниците с влажен парцал. Среса косата си назад. Беше се провалил. Нямаше смисъл. Трябваше да се примири със загубата и да продължи напред. И може би някой ден щеше да го стори.
Погледна ръчния си терминал. Днес му предстоеше да провери намерените трупове при марсианците, да се разходи из парковете, да се отбие при д-р Астриган, а след това списък от пет бордея, които още не бе посещавал и където можеше да се поинтересува от забранените наслади на педофилията с надеждата да не бъде изкормен от някой главорез със съвест, и гражданско съзнание. Главорезите също имаха деца. Някои от тях вероятно ги обичаха. Той въздъхна и въведе нова бележка: „Минерализиране на водата в парковете“. Трябваше да намери някого с код за достъп до помещенията за поддръжка. Може би от полицията щяха да му помогнат поне в това.
И може би някъде по пътя щеше да намери Мей.
Все още имаше надежда.
8.
Боби
„Хармън Де-Юнг“ беше дреднаут от клас „Донагър“, дълъг половин километър и тежък четвърт милион тона. Вътрешният му хангар бе достатъчно голям да побере четири ескортни кораба от клас „Фрегата“ и множество по-леки совалки и ремонтни съдове. В момента там имаше само два съда: голямата и почти луксозна совалка, която бе докарала марсианските посланици и държавни чиновници, за да хванат оттук полета до Земята, и по-малката и по-функционална флотска совалка, с която Боби бе пристигнала от Ганимед.
Боби използваше празното пространство за тичане.
Капитанът на „Де-Юнг“ бе притиснат от дипломатите да ги откара възможно най-бързо на Земята, така че корабът летеше при почти постоянно ускорение от 1 g. Това създаваше неудобство на повечето марсиански цивилни, но устройваше идеално Боби. Корпусът винаги тренираше при висока гравитация и провеждаше дълги тренировки за издръжливост при 1 g поне веднъж на месец. Никой никога не споменаваше, че това е подготовка за евентуална сухопътна война на Земята. Нямаше нужда.
При скорошната си служба на Ганимед тя не бе имала възможност да се упражнява при висока гравитация и дългото пътуване до Земята изглеждаше прекрасна възможност да влезе отново във форма. Последното, което ѝ се искаше, бе да изглежда слаба в очите на местните.
— Всичко, което можеш, аз го мога по-добре — напяваше си тя със задъхан фалцет, докато тичаше. — Мога всичко по-добре от теб.
Хвърли бърз поглед към ръчния си часовник. Беше тичала два часа. При сегашната ѝ отмерена крачка това означаваше двайсет километра. Да се напъне ли да ги докара до трийсет? Колко хора на Земята тичаха редовно по трийсет километра? Марсианската пропаганда твърдеше, че половината хора на Земята нямали дори работа. Просто живеели от правителствени помощи и харчели жалките си средства за наркотици и стим-салони. Но вероятно някои от тях можеха да тичат по трийсет километра. Боби би се обзаложила, че Снупи и неговата групичка земни пехотинци са можели да пробягат трийсет километра, ако се съди по това как бягаха от…