Обещанието на краля вещер

Арраян зачака, колкото се можеше по-спокойно, чичо й да обясни, но той отново продължи само да седи.

Необичайното поведение от страна на обикновено открития полуорк я държеше на нокти.

— Тогава какво…? — започна да задава въпрос.

Беше прекъсната от рязкото:

— Не знам.

След още една безконечна пауза Арраян се осмели да протегне ръце към книгата. Уингхам хвана ръката й и я задържа решително на инч от черната корица.

— Днес запасила ли си се с пророчески магии? — запита я той.

— Разбира се.

— Тогава проучи магическите свойства на книгата преди да продължиш.

Арраян седна колкото се може по-назад и изгледа чичо си с любопитство. Никога не го бе виждала такъв и макар гледката да я правеше, меко казано, развълнувана относно потенциала на книгата, беше и доста обезпокоителна.

— И — продължи Уингхам стискайки здраво ръката й — си приготвила заклинания за магическа защита, нали?

— Какво има, чичо?

Старият полуорк я изгледа твърдо и продължително, а сивите му очи проблясваха с интерес и страх едновременно.

Накрая отговори:

— Призоваване.

Арраян трябваше съзнателно да си напомни да диша.

— Или отпращане — продължи Уингхам. — И няма намесени демони или други извънпланарни създания, които да разпознавам.

— Изучавал си го внимателно?

— Толкова внимателно, колкото посмях. Не съм и наполовина толкова умел в изкуството, че да се пробвам с книга като тази. Но знам как да разпозная името на демон или друг планар и в книгата няма нищо такова.

— Магия за гадаене ти е разкрила всичко това?

— Стотици такива магии — отвърна Уингхам, протегна се надолу и извади от колана си тънка пръчка от черен метал. — Изпразних я — три пъти — и все още дирите са малко. Убеден съм, че Зенги е използвал магия, за да прикрие нещо… нещо впечатляващо. И съм убеден, че този том е ключът към скрития предмет, какъвто и да е той.

Арраян измъкна ръката си от хватката му и понечи да посегне към книгата, но промени решението си и скръсти ръце пред гърдите си. Остана седнала и местеше поглед между книгата и чичо си.

— Със сигурност има заложени капани — каза Уингхам. — Макар да не успях да открия нито един и то не поради недостатъчни опити!

— Беше ми казано, че си я открил едва наскоро — каза Арраян.

— Преди месеци — отвърна й Уингхам. — Не разказах на никого за нея, докато не изхабих всичките си налични ресурси. Освен това не исках слухът да се разнесе твърде надалече. Знаеш, че мнозина биха се заинтересували от подобен том, включително немалко могъщи магьосници със съмнителна репутация.

Арраян изчака за момент, докато осмисли всичко, после устните й започнаха да се извиват в усмивка. Уингхам беше изчакал да се приближи до Палишчук, преди да позволи на света да разбере за книгата на Зенги, защото през цялото време бе планирал да го даде на нея, могъщата племенница магьосница. Щеше да й подари време насаме със забележителната и ценна книга.