Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Елейн надигна кутийката, отвори капака и присви устни — вътре бяха другите два тер-ангреала, които бяха носили със себе си през целия път от Тийр. Малък железен диск с врязана от двете му страни плътна спирала и тясна плочка, на пръв поглед като че ли изрязана от кехлибар, но всъщност по-твърда от стомана и със странно как врязан в нея релеф на спяща жена. И двата можеха да се използват за проникване в Тел-айеран-риод, макар и не толкова леко и сигурно, колкото с пръстена; за да бъде използван един от тях, трябваше да се прелее Дух, единствената от Петте сили, която можеше да се привлича насън. От страна на Нинив беше съвсем редно да ги остави на Елейн, тъй като тя се беше погрижила за пръстена. Елейн затвори капака с трясък, изгледа я абсолютно безизразно и натика кутията в багажа си до сребърната стрела. Мълчанието й беше гръмотевично.
Елейн също приготви два вързопа, макар че нейните се оказаха по-големи. Не остави нищо освен панталонките и елечетата с пайети. Нинив се въздържа да й подхвърли, че ги подценява излишно — при това неспирно цупене трябваше да го направи, но виж, тя знаеше как се постига мир и съгласие. Ограничи се само с едно невинно изсумтяване, когато Елейн грижливо прибави ай-дам към вещите си, макар че по погледа, с който й отвърнаха, човек можеше да си помисли, че възраженията й отдавна са известни. Докато излязат от фургона, мълчанието между тях вече можеше да се начупи на блокчета, с които да си изстудиш виното.
Мъжете бяха готови. И не само това, ами си мърмореха и поглеждаха нетърпеливо към нея и Елейн. Изобщо не бяха прави. Галад и Юно нямаха нищо за приготвяне. Флейтата и лютнята на Том висяха на гърба му в кожените си калъфи заедно с един малък вързоп, а Джюйлин, окачил на колана си нащърбения мечотрошач и облегнат на тоягата си, носеше още по-малък, здраво стегнат вързоп. Мъжете охотно обличаха едни и същи дрехи, докато не изгният по кожата им.
Биргит естествено също беше готова, с лък в ръка, колчан на бедрото и увит в наметало вързоп в краката й, не по-малък от единия на Елейн. Нинив не можеше да не забележи, че Биргит е прибрала роклите на Лука в него, но това, което я сепна, беше сегашното й облекло. Раздвоените й поли напомняха досущ за торбестите панталони, с които се беше появявала в Тел-айеран-риод, само дето бяха с повече златно, отколкото жълто, и не бяха прибрани при глезените. Късото синьо сетре беше със същата кройка.
Загадката откъде са се появили тези дрехи се реши, когато Кларине дотича при тях и започна да се извинява колко много се била забавила, пъхайки във вързопа на Биргит още две сгънати поли и едно сетре. Остана при тях да им каже колко съжалявала, че напускат трупата им, и скоро се оказа, че не е единствената, готова да отдели няколко мига в суматохата около впрягането на конете и приготвянето на багажа. Алудра дойде да им пожелае с тарабонската си реч безопасно пътуване, все едно накъде ще тръгнат. И с още две кутии от нейните палниклечици. Нинив ги напъха с въздишка в торбата си. Беше настояла да оставят другите и Елейн ги беше прибрала в дъното на лавицата зад една торба с боб, когато реши, че Нинив не я гледа. Петра си предложи услугите да ги придружи до реката, като се правеше, че не забелязва загриженото мусене на жена си, както и братята Чавана, а също Кин и Бари, жонгльорите, макар че когато Нинив ги увери, че няма нужда, и Петра се намръщи, двамата едва прикриха облекчението си. Наложи се да го изговори бързо, защото Галад и останалите мъже изглеждаха склонни да приемат. За всеобща изненада дори Лателле се появи за малко и се заредиха едни думи на съжаление, усмивки и погледи, които подсказваха, че е готова и багажа да им занесе до реката, стига да не се връщат повече. Нинив се изненада, че Церандин не дойде, въпреки че това донякъде я зарадва. Елейн може би се беше справила славно с проблема на тази жена, но след онази случка, когато беше нападната, Нинив изпитваше известно напрежение, когато се озовеше в близост до нея, усилвано от това, че Церандин външно поне не показваше признаци за нещо подобно.
Самият Лука пристъпи при тях последен, напъха в ръцете на Нинив шепа спаружени от сушата диви цветя — Светлината само знаеше къде ги бе намерил — и забълва уверения в невехнеща любов, пищни възхвали на красотата й и патетични клетви, че ще я намери отново, та ако ще да му се наложи да преброди и най-затънтените кътчета по света. Не беше сигурна кое от всички тия неща накара бузите й да пламнат, но смразяващият й поглед изтри широката усмивка на лицето на Джюйлин и изумлението на това на Юно. Каквото и да си бяха помислили Том и Галад, проявиха достатъчно благоразумие да запазят физиономиите си гладки. Към Биргит или Елейн тя не посмя да погледне.