Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Каза ли нещо? — попита Биргит. Тя беше сбрала полите си в една ръка, за да не изостава, оголила безсрамно краката си от сините брокатени пантофи до много над коленете и ефирните й копринени чорапи не криеха повече от собствените й панталони.
Елейн се закова на място.
— Ти какво мислиш за облеклото ми?
— Позволява свобода на движението — отвърна Биргит разсъдливо. Елейн кимна. — Разбира се, добре е, че задникът ти не е толкова голям, като на…
Елейн закрачи енергично напред и рязко задърпа краищата на елека си.
Езикът на Нинив не беше нищо в сравнение с този на Биргит. Тя наистина трябваше да й поиска някаква клетва за подчинение или поне за известна проява на уважение. Не биваше да забравя, че един ден ще обвърже и Ранд. Биргит се изравни с нея с кисело изражение, сякаш нея я бяха довели до границата на търпението. Никоя от двете не проговори.
Облечена в роклята със зелените лентички, светлокосата сеанчанка подбутваше с остена си мъжкия с’редит, който на свой ред подбутваше с глава фургона с клетката на лъва. Един конегледач в опърпана кожена жилетка държеше ока и мърдаше фургона, за да могат конете да се впрегнат по-лесно. Самият лъв крачеше напред-назад, махаше с опашка и от време на време тихо се покашляше, което звучеше почти като рев.
— Церандин — каза Елейн, — трябва да поговоря с теб.
— Един момент, Морелин.
— Веднага, Церандин. Нямаме никакво време.
Но жената не спря с’редит и не се обърна, докато конегледачът не й извика, че фургонът е готов за тръгване. Едва тогава отвърна раздразнено:
— Какво искаш, Морелин? Чака ме още много работа. И освен това искам да се преоблека. Тази рокля не е подходяща за пътуване. — Животното зачака търпеливо зад нея.
Елейн леко присви устни.
— Ние тръгваме, Церандин.
— Да, знам. Безредиците. Такива неща не бива да се допускат. Ако този пророк си помисли да ни навреди, ще види какво могат да направят Мер и Санит. — Тя се изви да почеше набръчканото рамо на Мер и той я докосна по рамото с дългия си нос. „Хобот“, така го наричаше Церандин. — Някои предпочитат за бой лопари или гролми, но и един с’редит, ако се използват както трябва…
— Млъкни малко и ме чуй — прекъсна я твърдо Елейн. Много й беше трудно да си запази достойнството при невъзприемчивостта на сеанчанката, от една страна, и Биргит, невъзмутимо скръстила ръце — от друга. Беше сигурна, че Биргит само очаква подходящия момент, за да я жилне. — Не говоря за позорището. Имам предвид себе си, Нана и теб. До обяд взимаме кораб. Само след няколко часа ще сме далеч от пророка.
Церандин бавно поклати глава.
— Малко речни съдове могат да возят с’редит, Морелин. Какво ще правя без тях? Не бих могла да си изкарам толкова сама, колкото мога с господин Лука, дори с твоето ходене по въже и стрелянето с лък на Морелин. И жонглирането на Том. Не. Не, по-добре всички да си останем с позорището.
— Ще се наложи с’редит да останат — съгласи се Елейн, — но съм сигурна, че господин Лука ще се грижи за тях. Ние няма повече да играем пред публика, Церандин. Това повече няма да е нужно. Там, където отивам, има такива, които биха искали да научат повече за… — Съобрази, че конегледачът, мършав и с несъразмерно дълъг нос, стои наблизо и може да чуе. — За там, откъдето идваш, Много повече от това, което ни разказа. — Не, не подслушваше, а ги гледаше похотливо. Местеше поглед от гърдите на Биргит към нейните крака. Тя го изгледа продължително, докато безсрамната му усмивка не доби измъчен израз и той не се затътри да си довърши работата.
Церандин пак заклати глава.
— Да оставя Мер, Сани и Нерин да ги гледат хора, които се боят да се приближат до тях? Не, Морелин. Ще си останем с господин Лука. Вие също. Много по-добре е. Забрави ли колко окаяни бяхте, когато дойдохте? Не вярвам, че искате пак да станете същото.
Елейн вдиша дълбоко и пристъпи към нея. Наблизо нямаше никой освен Биргит, който можеше да я подслуша, но въпреки това тя реши да не поема глупави рискове.
— Церандин, моето истинско име е Елейн от Дома Траканд. Аз съм щерката-наследница на Андор. Един ден ще бъда кралица на Андор.
Ако се съдеше по поведението на жената в първия ден и още повече от онова, което им беше разказала за порядките в Сеанчан, това трябваше да е предостатъчно, за да прекърши всяка съпротива. Но Церандин само я погледна в очите.
— В деня, в който дойдохте, ти твърдеше, че си лейди, но… — Тя присви устни и изгледа панталоните на Елейн. — Ти ходиш много добре по въжето, Морелин. С малко повече упражнения един ден можеш да играеш и пред самата императрица. Всеки си има място и всеки трябва да си стои там, където му е мястото.