Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За миг се загледа намръщено в стрелата и се замисли за Могедиен. Наистина щеше да е най-добре да направи каквото може, за да я избегне. Така си беше. „Но аз я надвих веднъж!“ Но втория път я бяха провесили като наденица за сушене в кухнята. Ако не беше Биргит… „Тя сама си го е избрала.“ Жената го беше казала и така си беше. „Можех отново да я надвия. Можех. Но се провалих…“ И щом се беше провалила…
Просто се опитваше да избегне мисълта за изтърканата кожена кесийка, натикана най-отзад, и го знаеше, но въпреки това нямаше и един косъм разлика между отвращението, което изпитваше при вида й, и при мисълта за Могедиен. Тя вдиша дълбоко и с треперещи пръсти бръкна и я издърпа за връзките. Не можеше да не я прибере. Злото като че ли обля ръката й, по-силно от всякога, сякаш Тъмния наистина напираше да се измъкне през печата от куендияр, който се криеше вътре. По-добре беше цял ден да се измъчва с мисли как бе станало така, че се остави Могедиен да я надвие. Цял свят разлика имаше между мисълта и реалността. Трябваше да е само въображение — това не беше го изпитала в Танчико, — но и съжали, че не може да позволи на Елейн да носи и това. Или да го остави тук.
„Престани да се правиш на глупачка! — смъмри се тя. — То държи запечатан затвора на Тъмния. Оставила си се фантазиите ти да се развихрят.“ Въпреки това го пусна като умряла отпреди цяла седмица мишка върху червената рокля, приготвена от Лука, и припряно го уви в нея. Коприненият пакет пъхна в големия вързоп дрехи, които реши да си вземе, загърнат в доброто й старо сиво пътно наметало. Няколкото пръста разстояние се оказаха достатъчни, за да заглъхне усещането за мрачна прокоба, но въпреки това й се прииска да си умие ръката. Защо не можеше просто да не знае, че е вътре? Наистина беше оглупяла. Ако разбереше, Елейн сигурно щеше да й се присмее, както и Биргит. И с право.
Всъщност дрехите, които искаше да задържи, образуваха два пакета и тя съжаляваше за всяко парцалче, което се налагаше да остави. Дори за синята коприна с дълбокото деколте. Не че щеше да поиска някога отново да облече такова нещо — колкото до пакета с червената рокля, нямаше и да го пипне, докато не го връчеше на Айез Седай в Салидар — но не можеше да се сдържи да не пресмята цената на изоставените дрехи, коне и фургони, откакто напуснаха Танчико. Както и на каретата, и на буретата с боя. Дори Елейн щеше да настръхне, ако си го помислеше. Младата жена, изглежда, си въобразяваше, че винаги ще се намерят пари, когато бръкне в кесията.
Още не беше привършила с втория вързоп, когато Елейн се върна и мълчаливо се преоблече в синя копринена рокля. Мълчаливо, ако се изключеше мърморенето, когато й се наложи да си извие ръцете, за да се закопчае на гърба. Нинив щеше да й помогне, ако я беше помолила, но понеже не я помоли, само я огледа за синини, докато се преобличаше. Струваше й се, че само няколко минути преди Елейн да влезе беше чула писък, и ако двете с Биргит бяха стигнали до размяна на юмруци… Не беше сигурна дали е доволна от това, че не видя синини. На кораба щеше да е по своему също толкова тясно, колкото в този фургон, и никак нямаше да е приятно, ако двете жени се хванеха за гърлата. Но пък, от друга страна, това можеше и да им помогне да поукротят зверския си нрав.
Елейн не каза нито дума, докато си стягаше багажа, дори когато Нинив я попита, съвсем дружелюбно между другото, защо подскача, сякаш е седнала на сух бодил. Това доведе само до вдигане на брадичка и леден поглед, като че ли момиченцето вече се намираше на майчиния си трон.
Понякога Елейн можеше да е повече от мълчалива и с мълчанието си да казва повече, отколкото с думи. Когато намери трите оставени кесии, спря и ги погледна, и температурата във фургона се понижи значително, макар че кесиите си бяха нейният дял. На Нинив й беше омръзнало да роптае с колко широки пръсти прахосва парите — нека да види сега как са изтекли и да разбере, че може изобщо да останат без пукнат петак. Но когато Елейн разбра, че го няма и пръстена и че тъмната кутия си е на мястото…