Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— През цялото време, докато се връщах от града — отвърна й той бавно и пристъпи към нея, — непрекъснато си мислех, че сега най-сетне ще си тръгнеш. — Този път тя не отстъпи дори когато той се извиси над нея и я изгледа отгоре напрегнато. Поне продължаваше да я гледа в лицето. — Не знам от какво точно бягаш, Нана. Понякога почти съм склонен да повярвам на разказа ти. Морелин поне определено има нещо благородническо в поведението си. Но ти никога не си била слугиня на някоя дама. През последните няколко дни почти очаквах да ви видя двете да се търкаляте по земята и да си скубете косите. И може би и Мерион с вас. — Сигурно забеляза нещо на лицето й, защото се окашля и заговори по-бързо. — Работата е в това, че аз мога да си намеря и някоя друга, по която Мерион да стреля. Ти наистина пищиш много хубаво: всеки би си помислил, че наистина си ужасена, но… — Той отново се окашля, този път още по-смутено, и се отдръпна. — Това, което се опитвам да кажа, е че искам да останеш. Светът е широк. Хиляди градове очакват да видят моето позорище и каквото и да те преследва, никога няма да те намери, докато си с мен. Неколцина от хората на Акима и някои от тези на Силия, които не са ги подкарали в този поход през реката — те също се присъединяват към мен. Позорището на Валан Лука ще стане най-голямото, което светът е виждал.
— Да остана? И защо да оставам? Казах ти в самото начало, че искаме да стигнем до Геалдан, и нищо не се е променило.
— Защо ли? Защо? За да родиш децата ми, разбира се. — Той хвана ръката й. — Нана, очите ти изпиват душата ми, от устните ти сърцето ми лумва, от раменете ти пулсът ми се учестява, от…
Тя бързо го прекъсна.
— Искаш да се ожениш за мен?
— Да се оженя ли? — Той примигна. — Ами… хм… Да, разбира се. — Гласът му отново укрепна и той замислено — потупа с пръст устните си. — Мда, ще се оженим още в първия град, в който го уредя. Никога досега не съм молил някоя жена да се омъжи за мен.
— Мога да го повярвам — отвърна тя някак плахо. Струваше й известно усилие да си издърпа ръката. — Благодаря за високата чест, която ми оказвате, майстор Лука, но…
— Валан, Нана. Валан.
— Но ще трябва да ви откажа. Сгодена съм за друг. — И беше, донякъде. Лан Мандрагоран можеше и да смята пръстена с личния си печат само за подарък, но тя гледаше на него другояче. — И си тръгвам.
— Би трябвало да те вържа и да не те пускам никъде. — Той самодоволно развя мръсното си наметало. — С времето ще го забравиш.
— Ти само се опитай и ще заповядам на Юно да те накара да съжалиш, че не те е накълцал за наденица. — Това обаче почти не се отрази на глупавото му самочувствие. Тя заби изпънатия си пръст под брадичката му. — Не ме познаваш, Валан Лука. И нищичко не знаеш за мен. Враговете ми, тези, които отхвърляш с толкова лека ръка, ще те накарат кожата да си свалиш и да им затанцуваш по кости, и при това ще си благодарен, че си се отървал само с толкова. Чуй ме хубавичко. Аз си тръгвам и нямам време да ти слушам брътвежите. Не, нито думичка повече! Решила съм го и нищо няма да промениш, така че по-добре престани да ми дърдориш глупости.
Лука тежко въздъхна.
— Ти си единствената жена за мен, Нана. Нека други мъже си избират досадни угоднички с техните свенливи въздишки. Един истински мъж би трябвало да знае, че ще трябва да премине през огън и да укротява лъвица с две голи ръце всеки път, когато пристъпи към теб. Всеки ден с теб ще е едно приключение, а всяка нощ… — Ако още веднъж й се усмихнеше така, щеше да го зашлеви. — Аз пак ще те намеря, Нана, и ти все пак ще избереш мен. Знам го. — Той се потупа патетично по гърдите и размаха още по-претенциозно мърлявото си наметало. — И ти също го знаеш, моя прескъпа Нана. Дълбоко в сърцето си го знаеш.
Нинив не знаеше дали да поклати глава, или да зяпне. Мъжете наистина бяха луди. Всички, до един.
Той настоя да я придружи обратно. Хвана я под ръка, сякаш бяха на бал.
Докато се промъкваше сред врявата от мъжки викове и конско цвилене, мечо ръмжене и кашляне на леопарди, Елейн се усети, че си мърмори под носа, за да не остане по-назад от животните. Нинив нямаше никакво право да й говори, че си била показвала краката. Не се ли виждаше как се държи пред Валан Лука? И как диша дълбоко при това! Пред Галад също, между другото. Не че много й харесваше да носи тези панталони. Те наистина бяха удобни и държаха по-хладно от полите. Вече разбираше защо Мин предпочита да носи мъжки дрехи. Почти. Оставаше проблемът да свикнеш с мисълта, че елечето всъщност е дреха, която едва прикрива бедрата ти. Досега почти не беше успяла да го постигне. Не че смяташе да позволи на Нинив да го разбере, при този неин змийски език. Тази жена трябваше да разбере, че Галад е готов да пренебрегне всякаква цена, за да спази обещанието си. Не че Елейн не беше й го повтаряла достатъчно често. И да намесва пророка! Нинив просто действаше, без да мисли какво прави.