Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Понякога гневното бръмчене се усилваше и се превръщаше в нечленоразделен гърлен рев на ярост, който като че ли идеше от не повече от една улица оттатък, а друг път заглъхваше в глух ропот; но когато дойде бедата, тя връхлетя отведнъж и тихо. Масата от мъже изскочи от следващия ъгъл, като глутница вълци, изпълнила улицата от край до край, тиха, ако се изключеше тропотът на ботуши. Видът на Нинив и останалите подейства като факла, хвърлена в купа сено. Колебание нямаше — като един, те се хвърлиха напред, ревящи и побеснели, размахали вили и мечове, брадви и криваци, всичко, което можеше да се хване в ръце и да стане на оръжие.
Нинив все още бе запазила достатъчно гняв, за да прегърне сайдар, и тя го направи, без да мисли, още преди да мерне сиянието, бликнало от Елейн. Имаше дузина начини да спре сама тази тълпа и още дузина да я унищожи, ако я приближеше още малко. Ако не съществуваше рискът с Могедиен. Не беше сигурна дали същата мисъл задържа Елейн. Съзнаваше само, че се е вкопчила в гнева си, както и във Верния извор с еднаква страст и това, което я усилваше, бе повече Могедиен, отколкото връхлитащата сган. Вкопчи се в тях, разбирайки, че няма да се осмели да стори нищо. Почти съжали, че не може да прекъсне потоците, заплетени от Елейн. Трябваше да има и друга възможност.
Някакъв мъж — висок тип в опърпано червено палто, което трябваше да е принадлежало на друг, ако се съдеше по пищното зелено-златисто везмо, изскочи бежешком с дългите си крака пред останалите, размахал над главата си секира. Стрелата на Биргит го прониза в едното око и той се просна на каменните плочи и другите го затъпкаха с изкривени лица и безсловесни крясъци. Нищо нямаше да ги спре. С вой, изпълнен с гняв и не по-малко с ужас, Нинив измъкна ножа от колана си и в същото време посегна да прелее.
Като вълна, връхлетяла канари, нападът се скърши пред шиенарската стомана. Мъжете с дългите перчеми, не по-малко дрипави от онези, с които се биеха, заразмахваха дългите си мечове и щурмът замря пред тънката им линия. Мъжете падаха, зовейки пророка, и нови връхлитаха през тях. Джюйлин, глупакът му с глупак, също бе в тази редица, със смачканата шапка, кацнала на черното му теме, и тънката му тояга се въртеше като вихрушка, помиташе мушкащи вили, кършеше ръце и чупеше черепи. Том се трудеше зад първата линия — куцаше здраво и налиташе срещу всеки, който успееше да я пробие — само с две ками в ръцете, но дори мечоносци гинеха под остриетата им. Сбръчканото лице на веселчуна беше помръкнало, но когато един дебелак в кожен елек едва не досегна Елейн с вилата си, Том изръмжа зверски и почти му сряза главата, промушвайки гърлото му. А сред всичко това Биргит спокойно се местеше от място на място и всяка нейна стрела намираше нечие око.
И все пак, ако те задържаха тълпата, този, който проби, беше Галад. Той посрещна бесния им щурм все едно, че очакваше поредния танц на бал, скръстил ръце и безразличен, без дори да си направи труда да оголи меча си преди почти да се стоварят върху него. И тогава наистина затанцува, а цялата му грациозност в миг се превърна в плавна смърт. Той сечеше пътека към ядрото им, чиста просека, широка колкото обхвата на меча му. Понякога по петима-шестима мъже се скупчваха около него, с мечове, секири и крака от столове вместо криваци, но само за кратък миг, докато намерят смъртта си. Накрая целият им гняв и цялата им жажда за кръв не можа да му устои. Тъкмо пред него побягнаха първите, хвърляйки оръжието си, и около него се раздвоиха. Когато изчезнаха натам, откъдето се бяха появили, той стоеше на двадесет крачки от останалите, сам сред мъртвите и стоновете на умиращите.
Нинив потръпна, когато той се наведе да отрие острието на меча си в палтото на един от труповете. Дори в този си жест беше изящен. Дори докато правеше това, беше красив. Стори й се, че всеки миг ще повърне.
Нямаше никаква представа колко време е минало. Част от шиенарците се подпираха на мечовете си задъхани. И поглеждаха към Галад много почтително. Том се беше присвил с една ръка опряна на коляното и се мъчеше да разкара Елейн с другата, обяснявайки й, че само иска да си поеме дъх. Минути. Час. Можеше да бъде и едното, и другото.
И за първи път, докато оглеждаше ранените мъже, нападали по каменната настилка, Нинив не изпита никакво желание да Цери. И никаква жалост. Недалеч бе паднала вила, захвърлена от някого. На единия й зъб беше набита отрязана мъжка глава, на другия — женска. Единственото, което изпитваше, беше гадост. И благодарност. Че женската глава не е нейната.
— Благодаря — каза тя високо, на никого и на всички. — Много благодаря. — Думите леко я подразниха: никак не обичаше да изказва признания за нещо, което не бе могла да направи за себе си — но бяха искрени. А после Биргит кимна с благодарност и на Нинив й се наложи да се пребори със себе си. Но жената беше направила не по-малко от всеки друг. Значително повече от нея самата. Тя затъкна ножа си в канията. — Ти… стреляше много добре.