Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За миг устните на Елейн се задвижиха беззвучно. Церандин не й вярваше!
— Достатъчно време си загубих, Церандин.
Тя се пресегна да хване жената за лакътя, да я повлече, ако трябва, но Церандин рязко и хвана за ръката, изви я и Елейн се ококори, изохка и се изправи на пръсти — не знаеше дали китката й ще се счупи преди ръката й да се измъкне от рамото. А Биргит си стоеше, скръстила ръце под гърди, и имаше нахалството да вдигне въпросително вежда!
Елейн стисна зъби. Нямаше да помоли за помощ.
— Пусни ме, Церандин — почти изохка тя. — Казах, пусни ме!
Церандин я пусна и отстъпи. Гледаше я предпазливо.
— Ти си приятелка, Морелин, и винаги ще останеш такава. Един ден може и лейди да станеш. Имаш държане и ако привлечеш интереса на някой лорд, може да те вземе за своя ейса. Ейса понякога стават съпруги. Върви със Светлината, Морелин. Аз трябва да си довърша работата. — Тя вдигна остена, обърна се и Мер тромаво закрета след нея.
— Церандин! — извика рязко Елейн. — Церандин! — Но светлокосата жена не погледна назад. Елейн изгледа ядосано Биргит. — Страшно ми помогна, няма що!
— Според това, което чух и което съм видяла — каза Биргит, — ти отдели доста време да накараш тази жена да разбере, че е самостоятелен човек. Нима очакваш да ти помогна отново да й отнемеш самочувствието?
— Не съм се опитвала да правя това — измърмори Елейн. — Опитах се да се погрижа за нея. Тя е много далече от дома си, чужденка е, където и да отиде, а има такива, които никак няма да се държат добре с нея, ако разберат откъде идва.
— Струва ми се, че тя вече сама може да се грижи за себе си, и то не зле — отвърна сухо Биргит. — Но може би и на това ти си я научила? Горката, сигурно е била съвсем безпомощна преди да я намериш. — Погледът на Елейн сякаш се плъзна като лед по нагрята стомана.
— А ти само си стоеше и я гледаше. Нали уж щеше да си моя… — Тя бързо се огледа. — Моят Стражник. Би трябвало да ми помагаш да се защитя, когато не мога да прелея.
Биргит също се огледа, но за съжаление наблизо нямаше никой, който да я накара да си задържи езика зад зъбите.
— Ще те защитя, когато наистина си в опасност, но ако опасността е в това някой да те превърти на коляното си, защото си се държала като глезено дете, ще трябва да реша дали няма да е по-добре да те оставя да научиш някой урок, който да ти спести същото или нещо по-лошо следващия път. Да й казваш, че си наследница на трон! Виж я ти! Щом ще ставаш Айез Седай, гледай по-добре да се понаучиш да огъваш истината, а не да я кършиш на парченца.
Елейн я зяпна и едва успя да промълви:
— Но аз съм!
— Щом казваш — отвърна Биргит и завъртя очи към пайетите на панталонките й.
Тук Елейн не издържа. Нинив я бодеше с езика си като с игла. Церандин бе опърничава колкото две мулета наведнъж, а сега и това… Тя отметна глава и изкрещя отчаяно.
Когато звукът заглъхна, животните наоколо сякаш се бяха укротили. Конегледачите стояха наоколо и я гледаха. Тя ги подмина хладнокръвно. Вече нищо не можеше да се провре под кожата й. Беше спокойна като лед и се владееше до съвършенство.
— Това вик за помощ ли беше — каза сухо Биргит, — или си огладняла? Все ще мога да намеря някоя дойка да…
Елейн закрачи напред с такова ръмжене, че всеки леопард на нейно място щеше да изпита гордост.
Глава 48
Сбогувания
Нинив се прибра във фургона и се преоблече в прилична рокля. Малко мърмореше, че се наложи да се разкопчае съвсем сама и после пак да се закопчае. Чисто сивата вълна, фино тъкана и без почти никаква украса, щеше да мине почти навсякъде, без да предизвика коментари, но в нея определено й беше по-топло. Въпреки това се чувстваше добре, че отново е прилично облечена. И някак непривично, сякаш си беше навлякла твърде много дрехи. Сигурно беше заради жегата.
Тя бързо коленичи пред тухлената печица с тънкия кюнец и отвори желязната вратичка, зад която се криеха ценностите им.
Прибра усукания каменен пръстен в кесийката до тежкия пръстен печат на Лан и своя с Великата змия. Малкото позлатено ковчеже, съдържащо скъпоценните камъни, които й беше дала Аматера, си намери място в кожената торба с пликчетата билки, прибрани от Ронде Макура в Мардецин, заедно с малкото хаванче и чуканчето, с които ги приготвяше; тя ги опипа колкото да си припомни какво съдържаха — от церовно биле до отвратителния корен от вилняк. Пълномощните писма също бяха прибрани, както и три от шестте кесии, вече не толкова дебели, колкото бяха в началото, заради плащанията им за пътуването на менажерията до Геалдан. Лука можеше и да не се интересува вече от стоте златни марки, но си беше взимал парите за разходи без никакви угризения. Едно от писмата, даващо право на приносителката да получи колкото си поиска от името на Амирлинския трон, отиде при пръстените. Нищо повече от смътни слухове за някакви бъркотии в Тар Валон не беше достигнало в Самара и сигурно щеше да се намери начин да го използва, въпреки че беше с подписа на Сюан Санче. Тъмната дървена кутия тя остави на мястото й заедно с другите три празни кесии и грубата ютена торба с ай-дам — това нямаше никакво желание да докосва, — както и сребърната стрела, която Елейн беше намерила в нощта след убийствената среща с Могедиен.