Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Жени — отвърна кратко Джюйлин и Биргит го плесна здраво по тила. Той я изгледа сърдито.
— Конските мухи хапят лошо — ухили му се тя, а той се почеса и намести шапката си.
— Можем да си седим тук и да обсъждаме кое е добре и кое не — рече сухо Том, — или можем просто да отидем и да вземем този кораб. Пътуването е платено и никой вече няма да върне цената.
Нинив отново трепна. Каквото и да искаше да каже с това, тя си знаеше как го разбра.
— Можем да си имаме неприятности, докато стигнем до реката — каза Галад. — Навлякох си тези дрехи, защото Чедата в момента не са много популярни в Самара, но тълпите могат да се нахвърлят на всеки. — Той изгледа недоверчиво Том с бялата му коса и дългите му бели мустаци, и също така Джюйлин — макар и раздърпан, тайренецът изглеждаше достатъчно як, за да набива колове — след което се обърна към Юно. — Къде ти е приятелят? Още един меч можеше да е от полза, докато стигнем до моите хора.
Юно му отговори със злобна усмивка. Явно след първата си среща двамата не бяха се заобичали много.
— Тук е той. И може би още един-двама. Ще ги заведа до кораба, ако твоите Бели плащове могат да го задържат. Или ако не могат.
Елейн отвори уста, но Нинив я прекъсна:
— Достатъчно, спрете и двамата! — Елейн сигурно пак щеше да се опита със сладкодумието си. Можеше и да подейства, но на нея лично й се искаше да шибне нещо, каквото и да е. — Трябва да тръгваме бързо. — Трябваше да помисли преди да хвърли двама луди мъже в една и съща цел, тоест какво може да стане, ако и двамата я улучат едновременно. — Юно, събирай си хората. Бързо. — Той понечи да й каже, че те вече ги чакат от другата страна на менажерията, но тя не го изслуша. Наистина бяха луди, и двамата. Всички мъже бяха такива! — Галад, ти…
— Събуждай се! Тръгваме! — прекъсна я ревът на Лука — той дотича задъхан, накуцвайки и с насинено лице. Пурпурният му плащ беше омърлян и съдран. Изглежда, Том и Джюйлин не бяха единствените, решили да прескочат до града. — Бръг, бягай да кажеш да впрягат екипажите! Трябва да се махаме оттук! — При всяка дума лицето му се сгърчваше. — Най-много до час искам да сме на път! Андая, Кюан, измъквайте навън сестрите си! Събуждайте всички, които още спят, а ако се мият, кажете им да облекат мръсни дрехи или голи да излязат, ако искат! Размърдайте се всички, ако не искате да поздравите пророка и да тръгнете на поход към Амадиция! Чин Акима вече си загуби главата заедно с половината си артисти, в Силия Серано и още дузина с нея ги напердашиха с камшици затова, че са мудни! Хайде, не ми се мотайте! — Междувременно всички, с изключение на групата около Нинив, се разтичаха.
Лука се доближи до тях и изгледа Галад предпазливо. Както и Юно, между другото, въпреки че беше виждал едноокия един-два пъти.
— Нана, искам да поговоря с теб — отрони той. — Насаме.
— Ние няма да тръгнем с вас, господин Лука — каза му тя.
— Насаме — повтори той, стисна я под мишницата и я задърпа след себе си.
Тя се обърна назад, за да каже на останалите да не се намесват… и разбра, че не се налага. Елейн и Биргит се бяха забързали към платнената стена, обграждаща менажерията, а с изключение на няколкото бегли погледа към нея и Лука, четиримата мъже бяха погълнати в разговор. Тя изсумтя. Чудесни мъже, няма що — да гледат как мандахерцат една жена и да не направят нищо.
Тя дръпна ръката си, закрачи енергично до Лука и копринените й поли засвистяха гневно.
— Предполагам, че си искаш парите, след като си тръгваме. Добре, ще си ги получиш. Сто златни марки. Макар че според мен трябва да приспаднеш нещо за фургона и конете, които оставяме. И за това, което ти донесохме. Сигурна съм, че сме увеличили броя на зрителите ти. Морелин и Джюйлин с ходенето по въжето, аз със стрелите, Том с…
— Ти наистина ли смяташ, че искам златото? — нахвърли се той върху нея. — Ако ти го исках, щях да го поискам още когато прекосихме реката! Да съм го поискал? Случайно да си се замисляла защо не съм?
Въпреки волята си, тя отстъпи крачка и строго скръсти ръце под гърдите си. И моментално съжали, че го направи — тази й поза още повече подчерта това, което роклята й излагаше на показ. Упоритостта й я накара да задържи ръцете си там, където бяха — нямаше намерение да му позволи да си помисли, че е смутена, особено след като наистина беше — но за нейна изненада, очите на мъжа се задържаха на нейните. Сигурно беше болен. Той никога преди не беше пропускал възможността да погледне гърдите й, а щом като Валан Лука не се интересуваше от гърди или от злато…
— Като не е за златото, тогава за какво искаш да ми говориш?