Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Чашата се държи във въздуха и Ясен крадешком проверява дали не я крепи например прозрачен плот на маса.
Човекът отсреща пуска тънка усмивка и изрича нещо на пръв поглед неуместно:
— Не разполагаш с никакъв простор за избор — и подчертава забележката си със струя тютюнев дим. Наргилето избълбуква насмешливо.
Георгиев свива вежди и поглажда върховете на пръстите си. Понеже събеседникът вече е избил вън от полето гласеното възражение на Ясен, сътрудникът простичко пита:
— Къде ще го намеря?
— В Панчарево. Има едно заведение. Ще обиколиш улиците след гимназията и ще го познаеш на часа. Само тръгни. Утре. Приключението ти е ГАРАНТИРАНО.
— Същият ли е, за който си мисля?
— Категорично.
— И след като го открия — какво да правя?
Домакинът разперва длани, лактите му не се отлепят от облегалките.
— Каквото искаш.
Няколко димни колелца се насочват към Георгиев, той пъди пушека с ръка.
— Вярвам, че няма да нахълташ начело на армия, защото този път не разполагаш със заложник. И насреща ти няма да има човешко същество с паранормални умения, а същински дракон. Може би малко… неспокоен. Вероятно лесно раздразним, ако опиташ силов натиск. Ха. Хич не ме вълнува какво ще предприемеш, ако сбъркаш, ти ще си изпатиш и може би най-видиотените измежду онези, които ще доведеш. Странични щети няма да има много, невинни жертви също, понеже змейовете пипат много по-прецизно от натовски бомбардировачи, но пък и стигат докрай, за разлика от гореспоменатите. Говоря ти всичко това, понеже и сам си го мислиш. По същество ми е абсолютно безразлично как ще постъпиш. От теб се иска да откриеш змея… А натам може и да нямаш голям мегдан за импровизирани действия.
— Много… несигурни перспективи. Преди да се съглася, трябва да разполагам с повече яснота по въпроса…
— Не съм те повикал, за да поставяш условия. Посочих ти къде можеш да намериш змей. И толкова. Нищо друго. А сега, ако си привършил питието, моля да ме извиниш за нелюбезността… и да се събудиш.
Георгиев наистина се събуди тогава. И в устата му нагарчаше…
Ясен потърси в папката името на домакина на съня. То все му се изплъзваше.
Лъчезар Хисарски.
Отпусна се на бюрото и установи, че подхвърля в ръка ключа от „Гранд Чероки“-то.
Нямаше унижение в това Съдбата да хвърли вместо теб жребия, нали? Рубиконът се преминава самостоятелно после. Отстрани е неотличимо от проява на собствена воля.
Представи си, че минава някаква въображаема река. Мъкне тежка канистра бензин, воняща течност се лее по дъските на моста. Остава да щракне запалка, да драсне кибрит и път назад няма… А сега даже не се изисква сам да пали — ето, стои отсреща онзи, който с едно издишване ще изпепели отстъплението…
Змей.
Боже мили, нима държавата ни гъмжи от тях?! В рамките на една и съща година, добре де, и малко преди нея, но за съвсем малко, ако го погледнеш като минало време, той, Ясен Георгиев, се натъкна на следи от присъствие на фантастични същества, спокойно живеещи сред хората. Същите тези хора, с които говори един и същи език, има подобен манталитет, изповядва криво-ляво близки ценности, носи както достойнствата, така и недостатъците им като народ, като историческа съдба и късмет!!!…
Може би нормалното би било да се е уплашил. Особено сега, в момента. Вместо това чувстваше почти възторг и по момчешки разпалено любопитство. Навярно права бе жена му, уви, бившата, че повечето мъже рядко стават възрастни. Предимно играят на такива.
Както и да е, какво от това. Предстоящата среща с истински, жив дракон, при това роден и израснал в България… как е могло да се случи подобно нещо, впрочем?
Стига съм умувал. Да тръгвам и да го видя!
— А прочее, смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен — рече си Ясен Георгиев на глас.
И след като изрецитира този любим цитат, той решително събра книжата, за да ги заключи в сейфа.
2.
— Къде е Искра, ченге?
И какво да ти кажа сега? — също така мрачно отговори Северин, само че наум. — Хубав въпрос. Не беше ли с тебе бе, бате?
— Беше — отговори змеят. — Закъсняхме. Върнахме се. Дойдох пак. И не я надушвам. Какво се е случило? Знаеш ли нещо?
Опааа… и мисли четем значи. Сюр-прайз. Честито.
— Не ми губи времето — изръмжа гостът. — Искам да знам къде сте я скрили с онова човеченце! Писна ми и съм на стъпка от това да стана бесен.
Северин нямаше желание да използва оръжие, но все пак крадешком потърси пистолета. Лежеше на масата, на половин скок разстояние…