Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
И тъкмо една подобна фикция подскачаше в мислите на Ясен Георгиев и му пречеше да свърши замисленото белосване на опашатата лъжа по секретното дело с номер вместо заглавие. Щеше да маскира една лъжа като истина.
Истината пък щеше да си остане истина, дори премълчана.
Нямаше такива тук, които да са дорасли до нея. Никой не би прочел чистата истина и не би намерил подир това сили да я остави настрани, съзнавайки, че не е негова работа повече да я пипа.
Никой, включително самият Георгиев. Той разбра това за себе си, когато се хвана, че обмисля контакт с новия Посетител.
Изводът намирисваше на обида, но бе и окуражаващ — да, и аз съм тъпак, но като всички останали, никак по-лош. И наистина, какво изкушение! И този път няма грешка, няма объркване, лицето под маската бе изчислено правилно.
Нищо, нито ред, нито дума в папката не загатваха съществуването на Новия. В цялата Служба единствен Георгиев знаеше за него. И нямаше да го разкрие, освен… ако сполучеше. И тогава страшно много хора биха спечелили.
Ясен се запита колцина от тях го заслужаваха. И още по-гадното — най-недостойните щяха да се възползват от Златната ябълка най-пълно, щяха да грабнат лъвския пай от нея. Хм. Не всичко обаче става за обиране и плячкосване. В Библията някъде пишеше, че слънцето свети и над праведни, и над грешници. И никой лакомник не е успял досега да го приватизира. Значи все пак е възможно. Остава само една малка подробност.
Да се срещне лично с Посетителя.
Георгиев се загледа в пръстите си. Не трепереха. Е, говореше ли това, че наистина е готов да се изправи очи в очи със създание, чиято призрачна опашка бе подгонил преди две години, разследвайки обстоятелства на черноморски уестърн!?
Не. Никога нямаше да събере достатъчен запас несъмнена храброст за такава постъпка. Но знаеше, че ако сега спре, ако не предприеме нищо, нямаше да си го прости. Възможност като тази, шанс един от милиард милиарда — нима някой му даваше право да попилее? А даваше ли му се правото да се възползва? Само действие може да отговори на този въпрос.
Ясен би се колебал обаче, въпреки нагласата да действа изпреварващо — ала колко рядко му се удаваше това в действителност! Но най-шантавото се състоеше тъкмо във факта, че вече бе тласнат към постъпка. Точно тази нощ той се събуди с взето решение в главата.
И похарчи деня, за да свикне с това си решение.
Чуваше безплътния глас, обяснил му в тазнощното съновидение ситуацията.
Беше към два след полунощ.
Пробуди се неспокоен, стана и се разходи по слипове и фланелка из малката си квартира. Целият му живот мина под наем или по общежития. Отвикнал бе да притежава нещо свое, което да не може да вземе под мишница, или такова, че да не става за подкарване, пък било и до сервиза или близкия охраняем паркинг. И ето — сега също, не му беше останало нищо, освен джипа — негова гордост, защото спадаше към стилните вещи, с които Ясен се опитваше да се обгражда през целия си съзнателен живот. Два пъти го бяха крали, но благодарение на системата за охрана с вграден таен предавател автомобилът бързо се намираше. Дори неодраскан.
В личния му живот настъпи пълен крах. Много бързо всичко се разпадна. Предварително, някак предусетил вътрешното скъсване с жена си, той няколко пъти се напи зверски. Последва развод. Мина цивилизовано. Вече бившата му съпруга се завърна на служба в конната полиция. Тя обичаше животни. Веднъж се засякоха в Южен парк. И двамата смутено отклониха погледи.
По същия начин и сега той отклони очи от китарата си. Прекрасен инструмент. Уж кухарка, модел Кремона, но бе правена по поръчка. Строен черен гриф, черно женствено тяло, бели прагове, бял кант около отвора на резонатора, изрязан във форма на нота. Скъпи сребърни струни, никелирани ключове. Още докато ухажваше… да… той ѝ пееше: