Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Джюйлин вдигна безпомощно ръце, а Том се изсмя гръмко.
— А бе, човек, ти познавал ли си някога жена, която да се вслуша в здравия разум, когато е решила, че не ще? — Изохка, защото Елейн му дръпна превръзката и започна да почиства раната му, натискайки малко повече, отколкото беше необходимо.
Юно поклати глава.
— Да става каквото ще. Ако ще се мина, ще се мина. Но забележете, хората на Масема намериха кораба — „Речна змия“ или нещо такова — няма и час след като спря, но Белите плащове им го отнеха. Така се почна тази малка разправия. Лошото е, че Белите плащове още държат кейовете. Още по-лошото е, че сигурно вече е забравил за кораба — отидох да го видя, ни той не искаше и да чуе за никакви кораби: говореше само как ще избеси всички Бели плащове и как щял да постави Амадиция на колене пред лорд Дракона, та ако ще цялата земя да пламне — но не си беше направил още труда да го каже на всички свои хора. Край реката имаше боеве, може още да продължават. Да ви прекарам през развилнялата се тълпа ще е доста трудно, но ако има и битка при кейовете, нищо не обещавам. А как да ви кача на кораб, който е в ръцете на Белите плащове, изобщо не мога и да си помисля. — Той отри обилната пот от челото си с опакото на покритата си с белези длан. Напрежението от толкова дългата реч без нито едно проклятие се бе изписало на лицето му.
В този момент Нинив можеше да прости езика му — ако не беше онемяла от смут. Трябваше да е някакво съвпадение. „Светлина, вярно е, че споменах нещо за кораб, но нямах предвид това. Не и това!“ Изобщо не разбираше защо Елейн и Биргит я гледат толкова озадачено. Знаеха всичко, което и тя, и никоя от двете не бе допуснала такава възможност. Тримата мъже се спогледаха намръщено, явно усетили, че нещо става, и също толкова явно не разбрали какво точно става. Слава на Светлината. Много по-добре беше да не знаят всичко.
Не, трябваше да е просто някакво съвпадение.
От една страна, тя страшно се зарадва, когато погледът й се спря на още една мъжка фигура, провираща се между фургоните — това й даде повод да извърне очи от Елейн и Биргит. От друга, появата на Галад накара стомаха й да се смъкне до обущата.
Беше заменил белия плащ и лъскавата ризница с кафяви дрехи и плоска кадифена шапка, но мечът все така висеше на бедрото му. Виж, той не беше се появявал при фургоните преди и сега появата му беше драматична. Мюелин несъзнателно пристъпи към него, а двете кръшни акробатки се наведоха напред със зяпнали уста. Чавана моментално бяха забравени — поради което се нацупиха. Дори Кларине започна да оглажда гънките на роклята си, без да го изпуска от очи, докато Петра не извади лулата от устата си и не й каза нещо. След което тя се засмя и притисна лицето му към пълните си гърди. Но очите й проследиха Галад над главата на мъжа й.
Нинив не беше в подходящо настроение, за да й въздейства едно красиво лице. Дори не се задъха чак толкова.
— Аха, ти си бил значи? — скастри го тя още преди да се е доближил. — Ти си пленил „Речна змия“, нали? Защо?
— „Речно влечуго“ — поправи я той и я изгледа с недоумение. — Нали ме помоли да ви осигуря превоз.
— Но не съм те молила да предизвикваш безредици!
— Безредици ли? — намеси се Елейн. — Война. Нашествие. Всичко е започнало заради този кораб.
— Дадох думата си на Нинив, сестро — спокойно отвърна Галад. — Първото ми задължение е да ти осигуря безопасен път до Кемлин. Както и на Нинив, разбира се. Чедата рано или късно щяха да се сбият с този пророк.
— Не можа ли просто да ни уведомиш, че корабът е тук? — попита отегчено Нинив. Мъже, с тяхната дума. Всичко това понякога можеше да изглежда възхитително, но трябваше да се вслуша, когато Елейн й каза, че той винаги прави това, което сметне за редно, без да го интересува кой може да пострада.
— Не знам за какво му беше потрябвал този кораб на пророка, но се съмнявам, че е било, за да ви осигури пътуването по реката. — Нинив трепна. — А освен това платих на капитана за превоза ви, докато все още разтоварваше стоката си. Час по късно един от двамата мъже, които бях оставил да наглеждат кораба, да не би да отплава без вас, дойде и ми съобщи, че другият е убит и че пророкът е завзел кораба. Не разбирам защо сте толкова изнервени. Поискахте кораб и аз ви го намерих. — Намръщен, Галад се обърна към Том и Джюйлин. — Ама какво им става на тях? Защо непрекъснато се споглеждат?