Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Започна се преди три часа, край реката — вметна Том. Вече се бе оставил Елейн да му трие лицето с влажна кърпичка. Изглежда, се мъчеше да не обръща внимание на мърморенето й, което сигурно му струваше голямо усилие, защото Нинив чу съвсем ясно „глупав старец“ и „някой трябва непрекъснато да те пази да не се убиеш“ наред с още други неща, изречени с тон едновременно раздразнен и грижовен. — Как започна, не знам. Чух, че винят Айез Седай, Белите плащове, тролоците и кого ли още не, без сеанчанците, а ако знаеха името, и тях щяха да винят. — Той присви болезнено очи от натиска на Елейн. — В последния час вече се бяхме въвлекли малко прекалено лично, за да разберем нещо повече.
— Има пожари — каза Биргит и посочи. Две тъмни валма дим се издигаха над платнената ограда откъм града.
Джюйлин стана и твърдо погледна Нинив в очите.
— Време е да тръгваме. Ако се задържим тук, Могедиен може да ви намери. Безброй хора вече са хукнали във всички посоки. Само след още два часа пожарите вече няма да са два, а петдесет и това, че й убягваме, с нищо няма да помогне, ако тълпата ни разкъса. След като премажат всичко, което е за премазване в града, ще тръгнат срещу позорищата.
— Не изговаряй това име — сряза го Нинив и изгледа навъсено Елейн, но тя не го забеляза. Винаги беше грешка да позволяваш на мъжете да знаят твърде много. Бедата бе в това, че той беше прав, но да позволиш на един мъж да разбере, че е прав, също беше грешка. — Ще обмисля предложението ти, Джюйлин. Би било отвратително да хукна без никаква сериозна причина нанякъде и веднага след това да разбера, че е пристигнал кораб. — Той я зяпна така, сякаш смяташе, че се е побъркала, а Том поклати глава въпреки усилията на Елейн да му я задържи неподвижно, за да го измие добре, но една фигура, която си запробива път към тях между фургоните, накара лицето на Нинив да светне. — Може би е дошъл най-после!
Изрисуваното око на превръзката на Юно и прорязаното му от белези лице, перчемът и мечът на гърба му привлякоха няколко разсеяни кимвания от страна на семейство Петра и Чавановците, както и потръпване от Мюелин. Посещенията всяка вечер ги беше правил лично, въпреки че нямаше какво да им докладва. Но появата му сега трябваше да означава, че има нещо.
Както обикновено, той се ухили на Биргит и завъртя похотливо единственото си око при вида на изпъкналите й гърди, а тя също както обикновено му се ухили в отговор и го изгледа лениво от глава до пети. За първи път обаче Нинив не се подразни от неприличното им поведение.
— Има ли кораб?
Лицето на Юно помръкна.
— А бе, дойде един прокл… кораб — каза той навъсено. — Стига да мога да ви отведа до него цели.
— Вече знаем всичко за метежите. Петнайсет шиенарци все трябвало да могат да ни преведат там в безопасност.
— Хм, значи за метежите знаете — измърмори той и погледна накриво Том и Джюйлин. — А знаете ли, че прокле… знаете ли, че хората на Масема се бият с Белите плащове по улиците? Знаете ли, че прокле… че той е заповядал на хората си да завладеят Амадиция с огън и меч? Вече хиляди се прехвърлят през прокле… уф!… през реката.
— И така да е — отвърна твърдо Нинив, — все пак очаквам да правите така, както казахте. Обещахте да се подчинявате на мен, ако си спомняш — натърти тя.
Елейн се направи, че не забелязва това, изправи се с окървавената кърпа в ръка и насочи вниманието си към Юно.
— Винаги са ми разправяли, че шиенарците са едни от най-смелите воини на света. — Острият като бръснач резец на гласа й изведнъж стана мек като кралска коприна и сладък като мед. — Много разкази съм слушала за шиенарската храброст още като дете. — Тя отпусна длан на рамото на Том, но очите й останаха приковани в Юно. — Все още си ги спомням. Надявам се никога да не ги забравя.
Биргит пристъпи до него и започна да разтрива раменете му. Гледаше го право в очите. Свирепото червено око, изрисувано на кръпката, изглежда, изобщо не я притесняваше.
— Три хиляди години удържате Погибелта — каза тя нежно. Нежно. Никога не беше говорила по този начин на Нинив! — Три хиляди години, без да отстъпите и една крачка, неплатена с десет пъти повече кръв. Това тук може да не е Енкара, нито Брода на Сорал, но знам какво ще направите.
— Ама ти какво — изръмжа той, — да не си изчела всички ония проклети истории за проклетите му Гранични земи? — При което тутакси се дръпна и се озърна към Нинив. Нали му бе заявила, че очаква от него абсолютно чист от всякакви проклятия език. Не беше го приел много добре, но нямаше друг начин да го предпази от неволни опущения и нямаше защо Биргит сега да й се мръщи. — Можете ли да им поговорите? — обърна се той към Том и Джюйлин. — Те са едни прокле… пълни глупачки! Да настояват за такова нещо.