Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Главният отметна глава назад и смени тона:
— Викаш, на педала са му платили други братлета, от чуждия отбор? Дай оксижена, ще видим дали си прав… Кой е тоя бе?
Алванд излезе от сянката на фургона. След секунда и половина към него се насочиха няколко пистолетни дула и даже една рязана двуцевка. Със закъснение към него понечи да се обърне и фенерчето-палка. Зениците на оръженосеца припламнаха.
— СТОЙТЕ НЕПОДВИЖНО.
Злосторниците застинаха. Пръстите им се вкамениха върху спусъците. Мимоходом Алванд блокира съвършено беззащитните пред магическо въздействие механизми на оръжията. И се вгледа във всеки един от бандитите поотделно. Някои го разпознаха. И може би усетиха, че този път няма да им се размине с преспиване в полицейски участък. В очите им светна ужас, но вдървените тела не се подчиниха на волята.
Алванд гледаше през зениците им, един след друг, сякаш оценяваше закачени на стена снимки. Взираше се право в съзнанието им, обръщаше го наопаки. По пътя до тук бе имал достатъчно време да се съмнява и да претегля правото си да влезе в ролята на Съдник. Ала часът на обмисляне и решаване беше отминал. Настъпи минутата за Действие.
Алванд надничаше в душите на подсъдимите.
Никога не поглеждай дракон в очите — ще те прочете като книга със самопризнания.
— ПУСНЕТЕ ПИСТОЛЕТИТЕ. ПУШКАТА СЪЩО.
Железата окапаха на земята и звъннаха по заледената ѝ коричка.
— СРЕЩНАХ ВИ ЗА ВТОРИ ПЪТ.
А БЯХТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ. ЗНАЧИ — САМИ ИЗБРАХТЕ ТАЗИ СЪДБА.
А АЗ ИЗБРАХ ДА ВИ ПОИСКАМ ВЪЗМЕЗДИЕ.
ИЗБРАХ ДА ПОЕМА ВЪРХУ СЕБЕ СИ ВАШИТЕ ЗЛИНИ.
НЕБЕСНИЯТ СЪБРАТ ЩЕ МЕ ОСЪДИ, АКО СЪМ СГРЕШИЛ.
СМИРЕТЕ СЪРЦАТА СИ.
АЗ, СЪДНИКЪТ, ЩЕ ВИ ПОМНЯ.
АЗ, СЪДНИКЪТ, КАЗАХ.
Автобусът мина покрай дълга върволица заградени места в района на Малинова долина. Пътниците хвърлиха мрачни погледи към терените (строят, а? сто на сто незаконно! с рушвети, мамицата им реститутска, апашка, мошеническа, номенклатурна, мутренска!…) и внезапно ги заслепи светкавица, която изригна иззад купчините греди и големи дървени макари. Замигаха, помислиха си, че е искра на електрозаварка.
Следващите коли не забелязаха нищо.
Само шофьорът на една старичка „Лада“ тъкмо отвори прозорчето, за да се отърве от празната чашка от кафе, и подуши воня на пърлено, на овъглена пържола. Но мислеше за друго и след миг забрави за миризмата.
Алванд настани в микробуса изпадналия в безсъзнание пленник, в организма на когото вля солидна доза от жизнената си сила на Лечител. После се зае да изучи автомобила. Припомни си чутото от Димитър, стъпка по стъпка извика в паметта си и своите наблюдения над таксиметровия шофьор. Системата за управление му се стори хем по-сложна, хем по-примитивна от язденето на зертон-ладия. Подкара колата, добросъвестно даде мигач, изчака пролука в колоната от превозни средства и пое по шосето към центъра. Отиваше да прибере жертвата на злосторниците в убежището ѝ, където се криеха и пленничките на същите бандити. Повече нямаше задължения по случая.
Изобщо не се обърна към осъдените. Стражниците-полицаи щяха да ги приберат — Алванд взе апарата за комуникация на единия от тях, за да уведоми блюстителите на реда. После щеше да изхвърли мобифона, не му трябваше. Или щеше да го подари на жертвата, която спаси.
Полицаите щяха да ги приберат. Всички, освен един.
За Безвъзвратно осъждане бяха трима, но само за един Алванд не изпита съмнения, че заслужава Последно възмездие. Само него полицаите нямаше да открият.
Никога.
Деветте цвята на дъгата