Небесният огън

— Така — каза Елейн със същия леден тон, — кажи сега, имаш ли някаква причина да нахълтваш тук като подивял бик, или просто си забравила, че първо се чука?

Нинив тъкмо отвори уста да каже нещо за котките — просто леко напомняне, — но Биргит я изпревари:

— Том и Джюйлин се върнаха от града.

— Върнали са се! — възкликна Нинив, но Биргит само я погледна и отново се обърна към Елейн. — Не си ли ги изпратила ти?

— Не съм — отвърна мрачно Елейн.

И излезе с Биргит преди Нинив да успее да каже и дума. Нищо не й оставаше, освен да ги последва с тихо ръмжене. За Елейн щеше да е по-добре да не започне изведнъж да си въобразява, че тя е тази, която раздава команди. Нинив още не й беше простила, че бе разкрила твърде много неща на мъжете.

Сухият зной навън беше още по-лош, въпреки че слънцето все още клечеше над платнената ограда на менажерията. Още докато стигне най-долното стъпало, по челото й изби пот, но този път тя поне се постара да не се мръщи.

Двамата мъже седяха на трикраки столчета край огъня. Бяха чорлави и палтата им имаха такъв вид, сякаш се бяха търкаляли в прахта оттук до града и обратно. Червена струйка се стичаше под прогизналото парче плат, което Том притискаше на темето си, минаваше през засъхналата кръв на бузата му и цапаше белия му мустак. Над едното око на Джюйлин се беше издула цицина с големина на кокоше яйце, а ръката му бе увита с окървавена превръзка. А тъпата му конична шапка, килната на една страна, сякаш някой беше тъпкал с ботуш.

Доколкото можеше да се съди по шумовете отсам платнената ограда, гледачите вече се бяха захванали да чистят клетките и Церандин несъмнено беше при своите с’редит — никой от другите нямаше да отиде при тях, — но все пак около фургоните имаше доста хора. Петра пушеше дългостволата си лула и помагаше на Кларине да си приготвят закуската. Двама от братята Чавана оглеждаха някакъв прибор с Мюелин, усуквачката, докато другите двама си говореха с две от акробатките, които Лука беше привлякъл от трупата на Силия Серано. Те твърдяха, че са сестрите Мурасака, въпреки че по лице и цвят на косата се различаваха повече и от Чавана. Едната, отпуснала се между Бръг и Терик, беше със сини очи и почти бяла коса, докато кожата на другата беше почти толкова тъмна, колкото очите й. Всички останали се бяха облекли за първото си дневно представление, мъжете — гологърди и в шарени панталони, Мюелин в крещящо червени панталонки и малко елече, а Кларине — в зелената си рокля с висока яка и с пайети.