Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
„Все още съм онази, която винаги съм била. Аз наистина ще им помогна, колкото мога.“
— Тази нощ — каза Нинив — аз ще използвам пръстена. — Седна на леглото и започна да си надява чорапите. Вълната никак не беше удобна при тази жега, но поне част от тялото й щеше да е прилично покрита. Дебели чорапи и дебели обуща. Биргит носеше пантофки от брокат и чорапи от ефирна коприна, в които сигурно й беше по-хладно. Тя решително избута тази мисъл от главата си. — Само да видя дали Егвийн наистина ще бъде в Камъка. Ако не е, ще се върна и двете повече няма да използваме пръстена до нощта на следващата ни определена среща.
Елейн я загледа с немигащ поглед, който я накара да задърпа чорапите с нарастващо неудобство. По-младата жена не изрече и думичка, но този неин безизразен поглед намекваше, че може би лъже. Поне на Нинив й се стори така. Не помогна дори, че хрумването, че би могла да си постави пръстена така, че да не докосва кожата й, преди да заспи, беше съвсем смътно — нямаше никаква реална причина да повярва, че Егвийн ще се озове тази нощ в Сърцето на Камъка. Всъщност тя дори не беше си го помислила — мисълта сама се беше появила в ума й, — но така или иначе си беше там и от това й беше трудно да погледне Елейн в очите. Ами ако просто се боеше от Могедиен? Това бе просто проява на здрав разум, въпреки че й беше унизително да си го признае.
„Ще направя каквото трябва.“ Вече гореше от нетърпение да облече синята рокля и да излезе навън, само за да се отърве от погледа на Елейн.
Елейн тъкмо привършваше със закопчаването на копченцата по гърба й — и с мърморенето, че на нея нямало кой да помогне, като че ли имаше нужда от помощ да си обуе панталонките — когато вратата на фургона се отвори с трясък и вътре нахлу вълна горещ въздух. Стресната, Нинив подскочи и преди да се усети, покри полуоголените си гърди с две ръце. Когато вместо Валан Лука влезе Биргит, се престори, че си оправя деколтето.
Биргит оглади същата синя рокля по бедрото си, метна дебелата черна плитка през голото си рамо и се усмихна самодоволно.
— Ако искаш да привлечеш вниманието, няма нужда да си бърникаш в пазвата. Много бие на очи. Само вдишай дълбоко. — Показа й как и се засмя на намусения поглед на Нинив.
Нинив се постара да сдържи гнева си. Макар че защо беше длъжна, така и не знаеше. Трудно можеше да си обясни защо беше изпитала вина за това, което се случи. Гайдал Кайн най-вероятно се радваше, че се е отървал от тази жена. А Биргит си бе извоювала да си носи косата така, както тя иска. Не че последното имаше нещо общо с останалото.
— Познавах една като тебе в Две реки, Мерион. Калле беше на „ти“ с всеки търговски охранник и определено нямаше никакви тайни от никого от тях.
Усмивката на Биргит се стегна.
— И аз познавах някога една като тебе. Матена също гледаше всички мъже отгоре и дори заповяда на едного да му отсекат главата, само защото я зърнал случайно, докато се къпела гола. Никой не я беше целувал, докато Зерес не й открадна целувка. Ще речеш, че за пръв път е открила мъжете. До такава степен се побърка от любов, че на горкия Зерес му се наложи да заживее в една планина, само за да се измъкне от нея. Внимавай с първия мъж, който ще те целуне. Рано или късно ще се появи.
Стиснала юмруци, Нинив пристъпи към нея. Или по-скоро — опита се. Незнайно как Елейн изникна между тях, вдигнала ръце.
— Я веднага да спрете — скара им се тя и ги измери с еднакво високомерие. — Лини винаги казваше: „Чакането прави от мъжете мечки, нахълтали в обор, а от жените — котки, напъхани в чувал“, но веднага да спрете да се дерете една друга! Няма повече да го търпя!
За изненада на Нинив Биргит се изчерви и нацупено се извини. На Елейн, естествено, но самото извинение беше изненадата. Биргит беше избрала да стои все около Елейн — тя нямаше нужда да се крие, — но след тези три дни жегата очевидно й се отразяваше също толкова зле, колкото на Елейн. Колкото до нея, Нинив отвърна на щерката-наследница с най-смразяващия си поглед. Беше успяла да запази спокойствие, докато чакаха, натикани в кафеза — тя де, — но Елейн определено нямаше право да й държи такъв тон.